Решение № 15892 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2018 г.

Решение № 15892 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично- консултативен център-24-София" ЕООД, представлявано от управителя д-р С. Я., чрез адв. Д. Димитров, против Решение № 1638 от 13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2505 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Писмена покана, изх. № 29-07-36/14.02.2017 г., издадена от зам. - директора на СЗОК/от името на директора/, с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, се иска то да възстанови доброволно на СЗОК сумата в размер на 1 951, 29 лева, представляваща заплатени МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4 над определените стойности за четвъртото тримесечие на 2015 г. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. При постановяването му от първоинстанционния съд е допуснал преиначаване на фактите и мотивиране на решението с взаимно изключващи се доводи. Възразява срещу липсата на компетентност на органа, издал обжалваната заповед, намирайки че становището на административния съд е неправилно. Подчертава, че писмената покана е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, а съдът, като цяло е манипулирал фактите по делото. Молбата към съда е да бъде отменено решението и постановено друго, с което да се отмени писмената покана, или същата да бъде обявена за нищожна. Претендират се разноски. Ответникът по делото – директорът на Столична здравноосигурителна каса, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С Решение № 1638 от 13.03.2018 г. по адм. дело № 2505/2017 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Диагностично- консултативен център-24-София" ЕООД, ЕИК 000691308, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Свобода, бул. "Ген. Никола Жеков" № 3, представлявано от управителя С. Я., против Писмена покана, изх. 29-07-36/14.02.2017 г. на зам-директора на СЗОК. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в условията на заместване, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на СЗОК и "Диагностично- консултативен център-24-София" ЕООД е сключен Индивидуален договор № 222248/2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/ на задължително здравноосигурени лица. С протокол от 16.02.2015 г. са определени броя на назначаваните специализирани медицински дейности /СМД/ и стойността на медико-диагностичните дейности /МДД/ на лечебното заведение за ІV-то тримесечие. С протоколи от 27.10.2015 г., 10.11.2015 г., 24.11.2015 г., 08.12.2015 г. и протокол без дата, на жалбоподателя са определени допълнителен брой на назначаваните СМД и допълнителна стойност на МДД за ІV-то тримесечие на 2015 г. Със Заповед № 1546/02.12.2016 г. на директора на СЗОК, издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 11 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, е наредено извършването на проверка на лечебното заведение, със задача: контрол по изпълнението на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД за ІV-то тримесечие на 2015 г., във връзка с изпълнение на Договор № 222248/2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Резултатите от проверката са отразени в Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1546/02.12.2016 г., връчен на жалбоподателя на същата дата. Последният е упражнил правото си на възражение в срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО. След съпоставяне на определените с протоколи брой СМД и стойности на МДД за IV-то тримесечие на 2015 г. с реално изпълнените, отчетени и заплатени СМД и МДД, възложени от специалистите, работещи в лечебното заведение, въз основа на докладна записка с вх. № 93-00-672/15.04.2016 г. от началника на отдел ИП на СЗОК и изготвена справка за превишение на МДД /бл. МЗ- НЗОК № 4 за четвъртото тримесечие е установено, че е налице превишение на определените стойности за МДД за тримесечието, заедно с разширените по чл. 43, ал. 3 от Индивидуален договор № 222248/2015 г., в размер на 1 951, 29 лева. По този начин е издадена и оспорената писмена покана. По делото е изготвена и приета ССчЕ, вещото лице по която е изготвило 2 варианта заключения, предмет на възражение в касационната жалба, като първият е на база извлеченията на електронните отчети, а вторият е в съответствие с представените от СЗОК медицински документи, бл. № 4. Изводите на ССчЕ, в условията на откритото производство по чл. 193 ГПК, възприети от първоинстанционния съд, са правилно интерпретирани и пречупени през призмата на събрания доказателствен материал и процесуалната активност на страните съобразно тежестта на доказване в процеса. Касационната инстанция отбелязва, че съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗЗО, данните и документацията, изисквана от НРД могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. От представените копия от електронните отчети на изпълнители на МДД за отчетени МДД, назначени в периода м. октомври, ноември и декември 2015 г. от специалистите, работещи в дружеството, се установява безпротиворечиво, че съставянето им е от лечебното заведение, което оспорва писмената покана. Правилно първоинстанционният съд е указал тежестта на доказване относно верността на отчетите, но жалбоподателят и настоящ касатор не е направил искане за съпоставяне на данните между електронните отчети и хартиените носители. Съдът не би могъл да измести в такава степен процесуалната активност на страните, поради което и оспорването е останало недоказано, а съдът е приел, че следва да се позове на тези отчети, а не на направленията, представени на хартиен носител. Електронният отчет за извършени дейности, който изпълнителят на ПИМП представя в СЗОК отразява данните от издадените първични медицински документи, сред които е и направлението за медико-диагностична дейност" /бл. МЗ - НЗОК № 4/. Съпоставката между амбулаторните листи - по номер, дата и УИН на лекаря, който ги е издал, посочени в отчетите на последния от една страна и от друга - амбулаторните листи /със същите данни/, които са посочени в отчетите на изпълнителите на СМД по направления е възможна и само въз основа на данните от електронните отчети и тази съпоставка е направена от вещото лице във вариант І от заключението. Действително не може да се приеме, че само представените на хартиен носител медицински направления установяват извършена медицинска дейност. По отношение на заплащането, с оглед протокола за неоснователно получени суми, не се спори, че е налице заплащане на търсената с поканата сума над определените за дружеството-изпълнител по договора средства за МДД. Протоколът за неоснователно получени суми се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, както правилно е отбелязал съдът, поради обстоятелството, че е официален удостоверителен документ и като такъв отразява факти, стоящи извън съзнанието на свидетелстващото лице. Бюджетът на НЗОК е финансовата рамка на НРД и включва диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания така, както са приети със Закона за бюджета на НЗОК. Регулативните стандарти имат за цел да регулират разходването на средствата и се определят в зависимост от направеното месечно разпределение и очаквано изпълнение. Те са част от финансовата рамка в отношенията между ИМП и НЗОК, за което страните са се задължили с договор. Със свое решение Конституционният съд е приел, че обхватът и обемът на медицинската помощ не са неограничени, но същите следва да гарантират свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Законодателят е предвидил при недостиг на средствата за МДД, ВСМД, ССЛ и СМД, административнопроизводствен ред за тяхното увеличаване. Едноличното превишаване на регулативните стандарти, извън разписаната за това процедура, обуславя заплащане на дейности, негарантирани от бюджета на НЗОК. При тази хипотеза законодателят е възприел възстановяването на тези средства да стане по административен ред от ИМП, който ги е причинил със своите несъобразени действия, в нарушение клаузите на индивидуалния договор и приетите за изпълнение регулативни стандарти. Регулативните стандарти като прогнозна финансова рамка имат предназначението да дават обективен критерий при възлагане на съответни дейности и стойности на същите. Съобразяването на медицинските услуги с тези рамки обезпечава финансовото регламентиране в здравното осигуряване. Определянето им в индивидуални договори на възможностите за назначаване на СМД и МДД създава задължение за договарящия изпълнител на МД за съобразяване с тях и при излизане от договорения обем възниква неговата отговорност. В настоящия случай, от приетите доказателства се установява, че са спазени правилата на приложимата разпоредба на чл. 76а от ЗЗО. Проверката е извършена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО и е съставен протокол за неоснователно получени суми, а издаденото искане е изготвено от компетентен орган, при спазване на процедурните правила. Касационната инстанция подчертава, че изводът на първоинстанционния съд за компетентност на органа е правилна. Писмената покана е издадена от зам. - директора на СЗОК в условията на заместване. Предвид дефиницията, дадена от проф. д-р Д. З. във второто актуализирано издание по АПК от 2018 г. "заместването представлява правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно компетентността, която има по-горестоящия нему орган, на когото по служба той е заместник, в негово отсъствие. Развивайки тази дефиниция, съдът отбелязва, че отсъствието следва да се разбира, когато титулярът е в обективна невъзможност да изпълнява своите функции, какъвто е и настоящия случай- по време на отпуск по болест на директора на СЗОК д-р Б. С. Изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ е бил длъжен и е следвало да не назначава съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочените протоколи брой на СМД и стойности на ММД и над разрешените надвишения при отчитане на задължението за компенсиране. При установеното превишение, на основание чл. 76а от ЗЗО и индивидуалния договор, причинителят следва да възстанови заплатените средства за дейности, назначени извън предвидените и разрешените надвишения. Те съставляват реална щета за бюджета на НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от причинилия я субект. Сключеният индивидуален договор създава възможност за НЗОК едностранно и пряко да налага на лечебното заведение за изпълнение определени задължения, пряко и едностранно да налага санкции като парични глоби или други, предвидени в договора. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, в това число и за нищожност или недопустимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на делото, съдебни разноски от ответника не са сторени и не са поискани, с оглед на което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение