Решение № 8809 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2010 г.

Решение № 8809 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Офелия Иванова Тодорчева - Андреева и Данаил Красимиров Андреев, и двамата от гр. Плевен, като наследници на починалия в хода на касационното производство Красимир Костадинов Андреев, против решение от 16.02.2010 г. по адм. дело № 3815/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № РД-47-16/16.10.2007 г. на заместник министъра на земеделието и продоволствието. Касационните жалбоподатели считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, поради което молят да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата им да бъде уважена, а обжалваната заповед отменена. В касационната жалба са развити обстойни доводи и съображения в тази насока. Ответникът - Зам. министърът на земеделието и храните, гр. София, не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените основания за отмяна са несъстоятелни. При разглеждане на делото, съдът е изпълнил указанията на ВАС, отразени в Решение № 6991/28.05.2009 г. по адм. дело № 15923/08 г., изяснил е релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. Процесният имот, по плана на земеразделяне към 1994 г. е бил граничен с второкласен път, с ограничителна ивица и при преработката на плана през 2008 г. е установено, че се касае за неотразен сервитут, съществувал още към 1994 г. Предвид това съдът правилно е приел, че се касае за допусната явна фактическа грешка при изработването му по смисъла на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, която е следвало да бъде отстранена, както правилно е сторил зам. министъра на земеделието и продоволствието със заповедта. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва да остане в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 9.3.10. касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и като подадена от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С протоколно определение от 7.05.2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1322/2008 г. и ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Административен съд София - град. С решение № 800 от 24.09.2008 г. по административно дело № 2879/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София-град, II-ро административно отделение, 22 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Денка Лазарова Андреева и Красимир Костадинов Андреев, и двамата със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. "Братя Бъкстон" № 5, ет. 4, офис № 33, адв. Офелия Тодорчева срещу Заповед № РД-47-16 от 16.10.2007 г. на зам.-министъра на земеделието и продоволствието, като неоснователна. С решение № 6991 от 28.05.2009 г. по адм. дело № 15923/2008 г., образувано по касационна жалба на Красимир Костадинов Андреев и Денка Лазарова Андреева, в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение ОТМЕНЯ горното решение № 800 от 24.09.2008 г. постановено от Административен съд - София - град, II отделение, 22 състав по адм. дело № 2879/2008 г. и ВРЪЩА делото за ново произнасяне на друг състав от Административен съд - София - град, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение. При повторното разглеждане на делото, което вече е с друг № 3815/2009 г., новият състав на Административен съд София - град, II-ро отделение, 23-ти състав, в производство по реда на чл. 226 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, с решение № 83 от 16.02.2010 г. отново ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Денка Лазарова Андреева и Красимир Костадинов Андреев срещу Заповед № РД-47-16/16.10.2007 г. на заместник министъра на земеделието и продоволствието. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че е налице състава на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването й в плана за земеразделяне, а именно неотразяване във влезлия в сила през 1994 г. план за земеразделяне на съществуващия към този момент сервитут на II-класен път № 000073, който сервитут е преминавал през имот № 094004, а наличието на фактическия състав на явна фактическа грешка обуславя материалната законосъобразност на заповед № РД-47-16/16.10.2007 г., издадена от заместник министъра на земеделието и продоволствието /сега земеделието и храните/, с която е било наредено да се преработи частично влезлият в сила през 1994 г. план за земеразделяне /картата на възстановената собственост/ на земеделски земи за землището на гр. Никопол, община Никопол, област Плевен в т. ч. и относно имот 094004. В съответствие с тази преработка площта на имот № 094004, правото на собственост върху който е възстановено на жалбоподателите въз основа на влезлия в сила през 1994 г. ПЗ /КВС/ и решение № Н-245/12.10.1994 г. на ПК - Никопол /удостоверено с констативен нотариален акт за собственост по чл. 483 от ГПК (отм.) - нот. акт № 13/1995 г./, намалява от 5,581 дка на 4,236 дка, като разликата от 1,446 дка е резултат от несъответствието между съществуващата ситуация и отразяването й в плана за земеразделяне, влязъл в сила през 1994 г. и представлява явна фактическа грешка. Така постановеното решение е правилно. Съдът се е съобразил изцяло с указанията на предходния тричленен състав на Върховния административен съд, които са били да се установи налице ли е твърдяното от ответника несъответствие, дали процесният имот е граничел с второкласен път с ограничителна ивица или с републикански път, към който през 1994 г. е имало сервитут, да се установи дали се касае за реконструкция - разширяване трасето на пътя през 2008 г. или за неотразен сервитут, който е съществувал още през 1994 г., които правнорелевантни факти относно съществуващата ситуация към момента на приемане на плана за земеразделяне през 1994 г., а не ситуацията 14 години по-късно при вземане на решението за преработката на плана, могат да се установят само чрез изслушване на съдебно - техническа експертиза. Новият състав на Административен съд - София град се е позовал на заключението на вещото лице, според което процесният имот № 094004 по плана за земеразделяне към 1994 г. е граничел с второкласен републикански път с ограничителна ивица и че процесната преработка на плана през 2008 г. представлява неотразен сервитут, съществуващ още през 1994 г. Експертизата не е била оспорена от страните своевременно, и нейните констатации и изводи не могат да се оборват едва сега пред касационната инстанция. След като е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, дали е използвано понятието "сервитут" или сервитутна ивица или ограничителна ивица или задължителна площ към пътното съоръжение, е без значение за спора. Преди издаването на оспорената заповед са съставени Констативен протокол от 3.08.2006 г. на Общинска служба по Земеделие и гори гр. Никопол, одобрен от директора на Областна дирекция "Земеделие и гори" - Плевен; както и Протокол от 20.12.2006 г. на комисия със задача да установи наличието или липсата на основание за преработка на одобрената карта на възстановената собственост на землище гр. Никопол, одобрен от директора на Областна дирекция "Земеделие и гори" - Плевен, в който протокол е взето решение, че са налице основания за прилагане на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ на редица имоти по протежението на пътя, измежду които и процесния имот на жалбоподателите с № 094004. Този републикански път втора категория, който не е отразен правилно още през 1994 г., засяга много имоти (не само конкретния процесен имот) и всички лица, засегнати от отстраняването на явната фактическа грешка имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Наличието на явна фактическа грешка е установено чрез извършване на геодезически измервания на републикански път II - 34 Плевен-Никопол от км 27 + 593 до км 44 + 527 от лицензирани специалисти. По делото няма данни Констативния протокол от 3.08.2006 г. да е предложен за подпис на присъстващи заинтересовани лица, но това не е съществено нарушение, защото дори с полагането на подпис, след като е констатирана явна фактическа грешка, то тя следва да бъде поправена със или без възражения. От приложената в кориците на адм. дело № 1322/2008 г. по описа на Върховния административен съд административна преписка се установява, че процедурата по чл. 26 от ППЗСПЗЗ е спазена. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното с нея решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,