Решение № 3426 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16390/2010 г.

Решение № 3426 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16390/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Любомиров Дишков от гр. Пазарджик, против решение № 13890 от 18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4438/2010 г. по описа на Върховен административен съд, с което тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата му против заповед № К-2035 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено ново решение, с което се уважи първоначалната жалба. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с процесуалните норми за преценка по реда на чл. 168, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Правилно са приложени разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР, във връзка с чл. 179, ал. 2, т. 2 от същия закон. Обосновано е отклонено и възражението за допуснати административнопроизводствени нарушения, че жалбоподателят не е запознат с предложението по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Ирелевантни са доводите за проявен различен подход към други служители с подобни дисциплинарни прояви. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № К-2035 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител - полицейски инспектор V степен към РУ на МВР - Пазарджик, Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория Г-II степен. Възраженията се свеждат по две - че служителят не е уведомен за направеното предложение от директора на ОД на МВР - Пазарджик за прекратяване на служебното му правоотношение, както и че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР няма императивен характер. Освен това за осъждането си вече е наказан с "уволнение", което веднъж е отменено от съда. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е приел за установено, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда № 104 от 19.10.2006 г. на Пловдивския военен съд, с която е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл. 311, ал. 1 от НК - като длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил официален документ - протокол за ПТП, с който е установил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ за установяване на тези обстоятелства, като е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за срок от четири години. С предходна заповед № К-2517 от 22.04.2008 г., служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, като му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" след проведено дисциплинарно производство по повод осъждането. Заповедта е отменена с влязло в сила решение № 967/22.01.2009 г. на ВАС, след което жалбоподателят е възстановен на работа. След възстановяването му е изготвено предложение от директора на ОД на МВР - Пазарджик за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 268, ал. 2 от ППЗМВР поради обективна невъзможност да заема длъжност в МВР. Въз основа на предложение е издадена оспорената заповед. При тези данни, тричленният състав е приел, че обжалвания индивидуален административен акт е законосъобразен и не страда от сочените в жалбата пороци. Отхвърлил е възражението за допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, като е приел, че в закона липсва задължение за запознаване на служителя с предложението по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Като неоснователно е отхвърлено и възражението относно приложението на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като съдът е посочил, че при наличието на обстоятелствата по този текст води до обективна невъзможност лицето да изпълнява служебните си задължения, поради което административният орган няма право на преценка дали да прекрати или не служебното правоотношение. Органът действа при обвързана компетентност и в случая правилно е приложен чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. По тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем отново се релевират същите оплаквания, вече като такива за неправилност и необоснованост на изводите на съда. Неоснователно е възражението, че в случая не е приложим текста на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като този текст се отнася до първоначалното постъпване на служба в МВР, а препращането в чл. 245, ал. 1, т. 7, б "д" от ЗМВР съдържа в себе си вътрешно противоречие, тъй като в нормата е включен и израза ..." не е задължително налагането на дисциплинарно наказание". Изискването по чл. 179, ал. 1, т. 2 от закона важи не само за кандидатите за постъпване на държавна служба в МВР, но и за вече постъпилите на държавна служба, т. е. липсата на визираното в текста обстоятелство е изискване относимо за целия период на изпълнение на държавната служба в МВР. От една страна липсата на обстоятелството по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е предпоставка за започване на държавната служба, а от друга наличието на това обстоятелство е обективна пречка за изпълнение на служебните задължения и в случаите, когато не е основание за дисциплинарно наказание, съответно е основание за прекратяване на служебните правоотношения. Възраженията на касатора биха били основателни, ако в случая не беше налице специфика, изразяваща се в обстоятелството, че на същият вече е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" поради наказателното производство, което обаче е отменено от съда. При това положение за него вече не може да е налице същото основание за налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 2 е създадена като основание за освобождаване от служба, когато не е налице нарушение на служебната дисциплина. В случаите, когато деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 224 от ЗМВР и служителят е осъден за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност ще е налице основание за задължително уволнение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а административният орган е длъжен да проведе дисциплинарно производство. В настоящия случай обаче е налице пречка за провеждане на такова, поради което, следва да се приеме, че не е налице задължение за провеждане на дисциплинарно производство и е приложима нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б."д" от ЗМВР. По този начин се изпълнява целта на закона - да бъде прекратено служебното правоотношение със служител, които е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като служител на МВР. Неоснователно е и възражението относно приложението на чл. 268 от ППЗМВР. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва задължение за връчване на предложението за прекратяване на служебното правоотношение в разглеждания случай. Несъстоятелно е и възражението, че два пъти жалбоподателят е уволнен за едно и също нарушение. Първоначално на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, което е отменено от съда, а понастоящем прекратяването на служебното правоотношение е поради обективната невъзможност за служителя да има служебно правоотношение с МВР. Липсва нарушение. Тричленният състав на ВАС е постановил обосновано решение, което е съобразно с данните по делото и правилно е приложил закона. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав