Решение № 13412 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2010 г.

Решение № 13412 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесeта чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Валентин Димитров Кисьов против решение № 8695/25.06.2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. по адм. дело № 11253/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед рег. № К - 5845 от 13.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на закона, като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон, като се поддържа изрично и основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, Министърът на вътрешните работи чрез юрисконсулт Йовчева поддържа становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението правилно, като постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материален закон. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК. Изяснил е релевантните за този предмет на проверка факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимия процесуален и материалноправен регламент. За приетото се е обосновал фактически и правно. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗМВР и ППЗВМВР. Доказателствата по делото не обективират за оспорения акт наличие на основания по чл. 146 от АПК, както е приел съдът и фактически и правно се е аргументирал в обжалваното решение. За същото не се установява наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу заповед рег. № К - 5845 от 13.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Възраженията са били за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й при наличие на основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Поддържаните доводи са в смисъл, че липсва на фактическа и юридическа формулировка на нарушенията, поради което е неясна квалификацията за какви нарушения какво наказание се налага, което е нарушило и правото му на защита в административното производство. Поддържа се и необоснованост на изводите на административния орган при извеждане на фактическите и правни констатации поради което се иска изцяло отмяна на заповедта. Съдът е разгледал жалбата по същество като я приел за неоснователна. Възраженията са обсъдени и приети за неоснователни, тъй като от фактическа страна нарушенията били налице, а и от правна страна квалификацията на тези нарушения е такава каквато е посочена в обжалваната заповед при което и при служебната проверка по чл. 168 от АПК съдът не е констатирал нарушения като основания по чл. 146 от АПК за отмяната й. При тези изводи жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се поддържат същите доводи за нарушения като касационни основания за отмяна, поддържани и пред тричленния състав като основания по чл. 146 от АПК. На първо място се поддържа необоснованост на решението с което се констатира извършено нарушение на Инструкцията за организация на работата на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпление от общ характер и това възражение в касационната жалба е основателно. Установено е в проведеното административно производство, че е имало случай при проверка на гражданин който е превозвал дизелово гориво в автомобила си без документ в туби по 5 литра, което е било предадено с протокол, който не бил налице и по повод на който случай няма никакво отразяване в документацията. Прието е в справката от комисията, назначена със заповед рег. № Iз - 773/13.05.2009 г. от министъра на вътрешните работи, която е извършила проверка в РУ - Девин в ОД на МВР Смолян, че има извършено деяние от Райчо Гергински, за което е следвало да има отразяване на заявителски материал, какъвто няма по вина на Валентин Кисьов в качеството му на бивш началник на РУ Девин. Тези констатации на цитираната комисия, приети за установени и от съда, не се доказват от данните по делото. С жалбата е бил приложен като доказателство процесния протокол на л. 8 от делото, за доброволно предаване на 10 л. дизелово гориво от Райчо Гергински на дознател Стойко Стоев. В този протокол е вписана дата 18.06.2008 г., а обсъжданото събитие което е станало основание за предложение за наказание и е наложено такова "порицание" е прието за извършено на 18.11.2009 г. което прави констатациите необосновани на доказателствата по делото, а от там и изведения правен извод за дисциплинарно нарушение е в разрез с материалния закон. В този смисъл вписаното нарушение на Инструкцията за работата със заявителски материал № № з - 1171/02.08.2006 г. в обжалваната заповед не може да служи като основание за налагане на наказание. Независимо от това обстоятелство се констатират останалите две нарушения както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Процедурата по издаване на наказателни постановления е описана в ЗАНН и нарушаването й е основание за отмяната на постановлението като незаконосъобразно при обжалването му по съдебен ред. Неспазването на процедурата от административния орган в случая да бъде връчен акта за установяване на нарушението на нарушителя съставлява административно нарушение, тъй като в случая Валентин Кисьов е издал НП в нарушение на служебните си задължения, които са разписани и в ЗАНН. Нарушението на законовите изисквания от служител на МВР е и нарушение на т. 5, 7 и 8 от Етичния кодекс. Такова нарушение съставлява и затъмняването на страничните стъкла на личния автомобил на Кисьов, тъй като чл. 105 от ЗДвП разрешава това при определени условия на задните стъкла, а в случая е било установено по безспорен начин от комисията, че са били затъмнени и предните странични стъкла, което всъщност е нарушението. Доводите, че този факт не бил установен с протокол са неоснователни тъй като комисията за установяване на нарушенията има достатъчно правомощия да установи този факт. Тя го е и установила, а от друга страна той не е бил спорен в обясненията на Кисьов. При изложените съображения и при служебната проверка на решението не се констатират пороците в касационната жалба, сочени като основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила, при съобразяване на мотивите на настоящето решение по отношение на едно от административните нарушения послужило за издаване на обжалваната заповед. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия