Решение № 14059 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 772/2012 г.

Решение № 14059 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 772/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Тиризис-Димитър Павлов" с. Българево, област Добрич против решение № 2809/28.11.2011 г., постановено по адм. дело № 3216/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА)№ 181100673/11.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 465/12.08.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Варна, относно определения данък по ЗОДФЛ (отм.)за 2006 г., определения данък и лихви по ЗДДФЛ за 2007 г. и определените задължения за ДДС и лихви по ЗДДС за д. п. м. 03.2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 2809/28.11.2011 г., постановено по адм. дело № 3216/2011 г. по описа на АС Варна е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тиризис-Димитър Павлов" с. Българево, област Добрич против РА№ 181100673/11.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 465/12.08.2011 г. на ДД "ОУИ" Варна относно определения данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 г. и 2007 г., определените лихви върху авансови вноски по ЗДДФЛ за 2007 г. и задълженията по ЗДДС за д. п. м. 03.2008 г. Решението на АС Варна е влязло в сила като необжалвано в частта относно определените лихви върху авансови вноски по ЗДДФЛ за 2007 г.

За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че обжалваният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е абстрактно приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са увеличили финансовия резултат на търговеца със сумата 5578,98 лв. за 2006 г., със сумата 14 839,98 лв. за 2007 г., за което е определен данък за внасяне в размер на 3582,44 лв. и лихви върху него в размер на 1326,33 лв. и със сумата 39 147,75 лв. са извършили корекция на ползвания данъчен кредит за м. 03.2008 г., съответно са установили като задължения по ЗДДС за същия период 39 147,75 лв. главница и 14 752,01 лв. лихва.

Съдът е изложил кратки мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, цитирал е приложимите правни норми и съдържанието им.

Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата.

1. Относно извършеното с РА увеличение на финансовия резултат /ФР/ на търговеца със сумата 5578,98 лв. за 2006 г. Преобразуването на финансовия резултат е направено на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО отм. с разходи, довели до намаляване на ФР, които задълженото лице не е доказало документално, или в случая - с протокол за брак. Единственият спорен момент е бил дали представеният протокол за брак на бетонна площадка от 30.06.2006 г. и мемориален ордер от юни 2006 г. са годни доказателства, представляващи редовни счетоводни документи за отчитане на разхода. Съдът е възпроизвел безспорно установените факти, цитирал е текста на приложимата правна норма, счел е, че доказателства относно за осчетоводяване на сумата от 5578,98 лв. като разход не са били представени, вкл. и в хода на съдебното производство, при което е отхвърлил жалбата. Освен, че не е изложил собствени мотиви за тези си изводи, съдът не е отговорил на основното възражение на жалбоподателя за наличие на протокол за брак, още по-малко е обсъдил законосъобразността на изводите на приходните органи за негодността на документа като "новосъздаден". Като не е изложил мотиви по спорните въпроси, по основните доводи на страна и като е игнорирал съществуването на приети и релевантни за спора доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушено е правото на защита на страната. Нарушението е съществено, доколкото необсъждането на годността на приети доказателства, налични по административната преписка още с жалбата от 07.09.2010 г. против първия РА № 18100426/29.06.2010 г. /отменен по административен ред/, предполага възможност крайният съдебен акт да е различен от постановения.

1. Относно извършеното с РА увеличение на ФР на търговеца за 2007 г. със сумата 14 839,98 лв. и определен данък за внасяне в размер на 3582,44 лв. и лихви върху последния в размер на 1326,33 лв. Преобразуването на ФР е направено като е приспадната загуба от предходната година в размер на 5578,98 лв. и е увеличен ФР със сумата 9261 лв. на основание чл. 78 ЗКПО, представляваща приходи, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са отчетени от ДЗЛ. Спорният момент е бил налице ли е приход за текущия данъчен период 2007 г. в размер на 9261 лв. от продажба на лек автомобил "Опел Фронтера", закупен през 2005 г. за сумата 9261 лв. и отчислен от партидата на търговеца през м. 09.2006 г. съобразно базата данни на КАТ Добрич. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил единствения извод, че въз основа на данните от официални писмени документи се установява прехвърляне на собствеността върху автомобила. Съдът не е отговорил на основните възражения на жалбоподателя за липсата на установен приход и основанието за него, както и за разпределението на доказателствената тест в процеса предвид провеждане на ревизия по общия ред. Съдът не е изложил мотиви и за основанията си да приеме наличие на приход през текущия д. п. 2007 г. при данни за отчисляване на автомобила през предходен период. Освен липсата на мотиви съдът е допуснал и друго съществено процесуален пропуск като в нарушение на служебното начало като инстанция по съществото на спора не го е не е изяснил от фактическа страна. Налице са били данни по справката от КАТ Добрич, че автомобилът е зачислен в КАТ Пловдив, с променена регистрация, което предполага наличие на основание /напр. договор/ за това, който може и е следвало да бъде събран като доказателство.

1. Относно установените с РА задължения по ЗДДС за д. п. м. 03.2008 г. в размер на 39 147,75 лв. главница и 14 752,01 лв. лихва. Приходните органи са извършили корекция на размера на ползвания данъчен кредит за д. п. м. 03.2008 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Прието е, че за извършени СМР за изграждане на имот - мотел с ресторант в с. Българево е ползван данъчен кредит от едноличния търговец и разходите са отчетени от предприятието на ЕТ, прие което е изпълнена безвъзмездна доставка в полза на Елена Василева, съпруга на Димитър Василев и собственик на имота, в режим на СИО с последния. Извършена е корекция на половината от размера на ползвания данъчен кредит. За да отхвърли жалбата, съдът буквално е възпроизвел фактическата обстановка, описана в решението на данъчния директор, както и направените от същия фактически и правни изводи. Не е отговорено на наведените от жалбоподателя доводи относно използването на имота за облагаеми доставки според характера на дейността му, наличието на нотариално заверена декларация от съпругата Василева по чл. 27 ЗДДФЛ и последиците от това за данъчното третиране на имота, наличието или липсата на нови обстоятелства като основание за корекция на данъчния кредит към 03.2008 г. и конкретно представлява ли издадения констативен нотариален акт такова обстоятелство, налице ли са основания за корекция по чл. 79 ЗДДС или за ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 ЗДДС, какъв е характера на доставките спрямо съпругата - безвъзмезден или възмезден и. т. н. Наведените пред първоинстанционния съд доводи са за релевантни за спора фактически и правни въпроси, които не са получили отговор от страна на съда. Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което в тази си част не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на данъчния директор.

В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях.

Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение