Решение № 11947 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2014 г.

Решение № 11947 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директор на дирекция ОДОП София срещу Решение № 4702 от 8.07.2014 г., постановено по адм. д. № 3447/2014 г, по описа на Административен съд София град, в частта, с което е отменен ревизионен акт № 2171306275 от 23.10.2013 г., издаден от Даниела Ямборска и Роза Зрънчева, инспектори по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е изменен с решение № 349/21.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП и за данъчен период месец октомври 2012 г. като е определен ДДС за внасяне на "Далсия България" ЕООД в размер на 46 725.39 лева главница и съответните лихви. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - "Далсия България" ЕООД чрез адв. Петров излага съображения за неоснователност на жалбата, както и претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил ревизионен акт № 2171306275 от 23.10.2013 г., издаден от Даниела Ямборска и Роза Зрънчева, инспектори по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е изменен с решение № 349/21.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП и за данъчен период месец октомври 2012 г. като е определен ДДС за внасяне на "Далсия България" ЕООД в размер на 46 725.39 лева главница и съответните лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е представените и в хода на съдебното производство писмени доказателства. За да отмени ревизионния акт първостепенният съд е приел, че договора за строителство между "Далсия България" и Николай Георгиев е развален на дата 2.10.2012 г., която дата е посочена като дата на разваляне му в споразумението от 8.10.2012 г. и в уведомлението от 1.10.2012 г. Кредитните известия № 00000000052 и № 00000000053 са издадени на дата 25.10.2012 г., в същия данъчен период, отразени в резултатите по справките декларации за периода. Оттук първоинстанционният съд е извел извода си, че в процесния случай, предвид развалянето на сделката, доставчикът законосъобразно е издал кредитно известие в данъчния период, в който е настъпило обстоятелството по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно момента на разваляне на процесния договор. Законовата норма на чл. 115 ЗДДС дава възможност на доставчика да "премахне" всички последици на разваления договор-както да постигне връщане на даденото по него, така и да коригира начисления ДДС по доставката, която с обратно действие е развалена. Първоинстанционният съд е преценил цялостно доказателствата, изяснени са релевантните факти при проверките на РА в оспорената част, касаеща извършена корекция на декларирания ДДС за внасяне за данъчен период м. октомври 2012 г. в резултат на непризнаване от органите по приходите на издадените кредитни известия № 052/25.10.2012 г. и № 053/25.10.2012 г. за сторниране на начисления ДДС на фактура № 010/30.06.2008 г. и по фактура № 012/26.11.2008 г., в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Приетото от съда за фактически установено е в съответствие с доказателствения материал. Обосновано съдът е приел, че не е налице изпълнение на договора за строителство от месец май 2008 г., последният е развален на 2.10.2012 г. по взаимно съгласие на страните Николай Георгиев и "Далсия България" ЕООД, съгласно споразумение от 8.10.2012 г. и уведомление от 1.10.2012 г. поради което налице е условието на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за издаване на двете кредитни известия по отношение на развалената доставка от доставчика. И доколкото развалянето на доставката е настъпило през месец октомври 2012 г., в съответствие с посочения чл. 115, ал. 1 от ЗДДС кредитните известия са издадени за същия данъчен период и са отразени в СД за този период. Изложените от съда, доводи, основани на доказателствата и на приложимите материалноправни норми обосновават правилния му извод. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при извършване на проверката по повод обжалваното решение не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък и доказателства за реално извършени разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение