Решение № 11212 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2009 г.

Решение № 11212 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 20.12.2008 г. по адм. д. № 441 от 2008 г. Врачанският административен съд е отменил уведомително писмо изх. № 29-05-1014 от 2.09.2008 г. на директора на РЗОК - Враца, с което д-р Радослав Василев Вълков ЕТ е задължен да възстанови сумата 1 475 лв., представляваща заплатени от бюджета на НЗОК средства за специализирани медицински дейности (СМД) извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на регулативните стандарти за трето и четвърто тримесечие на 2007 г. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакването, в което се поддържа недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет - подлежащ на оспорване административен акт е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обжалваното писмо материализира изрично волеизявление на носител на административни правомощия, което засяга интересите на адресата - създава задължение за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Писмото съдържа предупреждение към адресата, че при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването му сумата ще бъде удържана от следващото плащане по индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. Неправилно е становището на касатора за гражданскоправен характер на отношенията по договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Страните по договор № 060032 от 20.02.2007 г. не действат като равно поставени субекти и Здравната каса е овластена от чл. 73 и следващите от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Второто оплакване, в което са изложени съображения за неправилно прилагане на административно процесуалните норми на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор 2006 между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, е също неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Сумите, които НЗОК е заплатила за назначени специализирани медицински дейности извън разрешените надвишения с регулативните стандарти, са получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание. Установяването на фактите във връзка със спазването на регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Разпоредбата на чл. 234 от НРД 2006 изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. При това положение обжалваното писмо е издадено при съществени нарушения на административно процесуалните изисквания за законосъобразност и подлежи на отмяна. Предвид отмяната на акта на процесуално основание въпросите във връзка с материалната му законосъобразност не подлежат на преценка и обсъждане. След като актът е издаден в нарушение на административно производствените правила, този въпрос е достатъчен сам по себе си и по-нататъшна проверка не се прави от съда. Дори и за са спазени изискванията за материална законосъобразност, нарушението на административно производствените правила не може да бъде санирано. В този случай производството е установително. Поради това отменяването на уведомителното писмо не съставлява никаква пречка за издаване на ново уведомително писмо при спазване на правилата и условията, предвидени в НРД 2006. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административния съд не е допуснал закононарушение. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 11.05.2009 г. по адм. д.№ 2870 (2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,