Решение № 3064 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2011 г.

Решение № 3064 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 3702 от 22.07.2011 г. по адм. дело № 8315/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 535/21.10.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител Иво Бориславов Кръстев. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, както и потвърждаване на оспорената заповед. Подробни доводи са развити в писмени бележки. Ответникът Иво Бориславов Кръстев, чрез процесуалния си представител изразява становище първоинстанционното решение да се остави в сила. Поддържа изложените в отговора съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според настоящата инстанция жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна по делото. Разгледана по същество е неоснователна. По делото няма спор относно фактите, които са правилно установени от АССГ. Обоснован е и изводът му незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Решението е подробно мотивирано и аргументите на съда изцяло се споделят. Правилно е прието, че на ответника по касация е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", без да е налице твърдяното от органа дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебни задължение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. По делото не е доказано по пряк или косвен начин надлежно вменено на служителя Кръстев задължение за съблюдаване на ограничен достъп до кабинет № 6 или доведена до знанието му забрана за влизане в този кабинет. Самият надпис "Влизането забранено" върху вратата на кабинета, при положение, че помещението е на място достъпно и за външни лица, по никакъв начин не е индикация за ограничен достъп и на служители, между които и Кръстев. Освен това същият е допуснат вътре от служителката, чието работно място е въпросният кабинет, като тя му е направила и исканата справка. Абсолютна забрана за достъп не следва и от задължението на служителите в агенцията да съхраняват и да не изнасят информацията, известна им по повод на извършваната в това помещение дейност - съхраняване на информация от видеонаблюдението и оформяне на протоколите във връзка с изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Не е налице и погрешно интерпретиране от страна на съда на второто нарушение, посочено в заповедта за дисциплинарно уволнение. Като фактическо основание за образуване на производството срещу Кръстев и ангажиране на дисциплинарната му отговорност е посочено "изпращане на сигнали от служителя до администрации на държавни органи с твърдения за корупционни практики". Тези действия на служителя са дефинирани като нарушение и от Дисциплинарния съвет. Обстоятелството, че в заповедта поведението му е квалифицирано като съзнателен и целенасочен опит за уронване престижа на държавната служба и подронване доверието в държавната администрация, тъй като сигналите били без доказателства, не обосновава извод за нарушаване на принципа на лоялност по чл. 2, т. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а оттук и за съставомерност на нарушението по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Сигнализирането за нередности в администрацията е право на всеки гражданин и не съставлява нелоялно отношение към тази администрация. Не е доказано и третото нарушение - накърняване на достойнството на колеги чрез оказване на натиск върху тях за удостоверяване на определени факти като истина, без същите да отговарят на действителността, което нарушение е прието за извършено с подписването на сигналното писмо. Отделно това поведение на Кръстев не е било предмет на процедурата пред ДС и за него не са изискани писмени или устни обяснения от служителя по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Неустановяването по безспорен начин на вменените във вина на служителя дисциплинарни нарушения, допуснатото нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, липсата на съображения на органа за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед на императивно зададените критерии по чл. 91 от Здсл, правилно са мотивирали съда да отмени издадената уволнителна заповед като незаконосъобразна. Решението му не е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените пред тази инстанция разноски. Следва да се осъди ИААА да заплати на Иво Кръстев 600 лева, на каквато сума възлиза платеното от него адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,