Решение № 3022 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2010 г.

Решение № 3022 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Борисов Стоянов с ЕГН: ************ с адрес за призоваване гр. Търговище, ул. "Лилия", № 4, вх. "А", ет. 2, офис 6, подадена чрез адв. Цв. Игнатов против решение № 1234/18.06.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, постановено по адм. д. № 2402 по описа за 2009 г. на този съд. С решението съдът е постановил следното: Отменя РА № 250900115/15.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище в следните части: В която за д. п. м. 05.08 г. е определен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 31,04 лв.; В която за д. п. м. 06.08 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 36,41 лв. и съответните лихви; В която за д. п. м. 07.08 г. е определен ДДС за внасяне в размер над 96 760,04 лв. и съответните лихви; В която за д. п. м. 08.08 г. е определен ДДС за внасяне над 157,09 лв. и съответните лихви; В която за д. п. м. 09.08 г. е определен ДДС за внасяне над 263,15 лв. и съответните лихви; В която за д. п. м. 10.08 г. е определен ДДС за внасяне над 2 193,87 лв. и съответните лихви; Определя резултат за д. п. м. 05.08 г. ДДС за възстановяване в размер на 93,41 лв.; Определя резултат за д. п. м. 06.08 г. ДДС за възстановяване в размер на 25,96 лева. Отхвърля жалбата на Йордан Борисов Стоянов в останалата част. Осъжда Йордан Борисов Стоянов да заплати на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 2 709,30 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че решението в тази част е постановено при формални мотиви. Липсват мотиви по главния спор. Не са обсъдени възраженията на жалбоподателя. С експертизата е опровергана основната констатация на приходните органи, че разстоянието от начална точка на дестинацията до крайната точка може да се премине за определено време. Без значение за резултата по делото са липсата на винетки, платени магистрални такси. Процесният ВОД е осъществен. Неясни са съдебните мотиви касателно наемите, събирани от търговските обекти. Трябвало е да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Моллов във връзка с наемната цена. Решението на съда е и вътрешно противоречиво. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбата. Административният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал, включително и на заключението по авто-техническата експертиза. Липсва извършен превоз на стоките до Гърция или до Великобритания. Стоките са били предмет на облагаема доставка, за която не е издадена фактура и не е бил начислен ДДС, тоест законосъобразно такъв е начислен от приходната администрация. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е прието за установено следното: С процесният РА, поправен с РА № 259900115/22.06.09 г., за данъчни периоди м. 05. - м. 10.08 г. е начислен ДДС за получени наеми и е отказано правото на данъчен кредит по доставки на ел. енергия и вода; за д. п. м. 07.08 г. е начислен ДДС по доставки, декларирани от лицето като ВОД; за д. п. м. 10.08 г. е начислен ДДС върху липсващо гориво и за м. 05.08 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки, извън предмета на дейност на търговеца. По време на съдебното производство не са представени доказателства за наличност на горивото, мястото за съхранение или евентуалното му влагане в дейността на търговеца. При липсата на аналитична отчетност на разходите за ток по обекти и наематели, съдът е приел за законосъобразно непризнаване правото на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер, както следва: 267,23 лв. за д. п. м. 05.08 г., 41,40 лв. за д. п. м. 07.08 г., 232,27 лв. за д. п. м. 08.08 г., 112,41 лв. за д. п. м. 09.08 г. и 97,77 лв. за д. п. м. 10.08 г.. В хода на съдебното производство не са представени доказателства че закупените от "Амиго" ООД бира, минерална вода, безалкохолни напитки, кашу, пчелен мед и "Ред бул" по фактура № 3963/15.05.08 г., са използвани за извършване на облагаеми доставки. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е отказано правото в размер на 16,75 лева. ЕТ "Еспа - 2005 - Йордан Стоянов" е собственик на имоти, описани в съдебното решение и в РД. За част от доставчиците има отразени приходи и начислен ДДС в следващи данъчни периоди, а за получени наеми от ЕТ "Чакър - хек - Х. Хасанов", СД "Бузлуджа - Ангелов, Стоянова" и ЕТ "Маймун дере - С. Моллов" липсват издадени фактури. Съдът е посочил в решението си, че неправилно е определена данъчната основа на доставките за получени доходи от наем. Според съда обаче за наем на помещение от 90 кв. м. от ЕТ "Чакър - хек - Х. Хасанов", законосъобразно е определена месечна данъчна основа в размер на 471,47 лева и ДДС - 94,29 лв., а за наем на помещение от 44,55 кв. м. от СД "Бузлуджа - Ангелов, Стоянова" месечната данъчна основа е 233,44 лв. и ДДС - 46,69 лева. Съдът е кредитирал частично показанията на св. Моллов, като наемната цена по доставките от ЕТ "Маймун дере - С. Моллов" трябва да бъде определена за помещение от 20 кв. м. - дължимия месечен наем е 104,80 лв. и ДДС - 20,96 лева. Изложени са мотиви за недоказано осъществяване на ВОД от жалбоподателят. Лицето разполага формално с фактура и с транспортни документи за доставката, но приходната администрация е оспорила редовността на транспортните документи и реалното извършване на процесната доставка и транспорт. Само със заявленията, подписани от Каргиду Хриси не се доказва възмездното прехвърляне правото на собственост върху родово определените вещи. Транспортните документи са засегнати от пороци. Липсват доказателства за действителното придвижване на товарните автомобили от Омуртаг до Гърция. Кредитирано е и заключението на вещото лице. Направен е обобщаващият извод, че не е извършен превоз на стоките до Гърция или Великобритания, тоест няма доставка с получател английско дружество с валиден ДДС номер. Законосъобразна е констатацията на приходния орган, че след като стоки на обща стойност 484 130,91 лв., налични към 31.12.07 г., не са предмет на ВОД и са отписани през м. 07.2008 г., то същите са предмет на извършена облагаема доставка, за която не е издадена фактура и не е начислен ДДС в размер на 96 826,18 лева. За данъчен период м. 05.08 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 267,23 лв., начислен е ДДС в размер на 78,33 наем. След извършени корекции резултата се променя на ДДС за възстановяване в размер на 93,41 лева. За д. п. м. 06.08 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 16,75 лв., начислен е ДДС в размер на 78,33 лв., начислен е ДДС в размер на 161,94 лв. върху неотчетени приходи от наем. След извършени корекции резултата се променя на ДДС за възстановяване в размер на 25,96 лева. За д. п. м. 07.08 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 41,40 лв., начислен е ДДС в размер на 161,94 лв., начислен е ДДС в размер на 96 826,18 лева. След извършените корекции резултата се променя на ДДС за внасяне в размер на 96 760,04 лева. За д. п. м. 08.09 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 232,27 лв., начислен е ДДС в размер на 78,33 лв., начислен е ДДС в размер на 161,94 лева. След извършените корекции резултата се променя на ДДС за внасяне в размер на 157,09 лева. За д. п. м. 09.08 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 112,41 лв., начислен е ДДС в размер на 78,33 лв., начислен е ДДС в размер на 161,94 лева. След извършените корекции резултата се променя на ДДС за внасяне в размер на 263,15 лева. За д. п. м. 10.08 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 97,77 лв., начислен е ДДС в размер на 2 276,44 лв., начислен е ДДС в размер на 161,94 лева. След корекции резултата се променя на ДДС за внасяне в размер на 2 193,87 лева. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора за необсъждане на доводи на страната и на събраните по делото доказателства, е неоснователно. Първоинстанционното решение е достатъчно подробно, съдържа мотиви, по относимите обстоятелства и доказателства. От формална гледна точка страната наистина притежава документи, необходими за доказване на ВОД. Тези документи обаче са оспорени. Пътните листи не съдържат данни за километража, горивото и вписване на товарителницата. Административният съд допълнително е анализирал липсата на съпоставимост между данните по пътните листи, по фактурите и по заявленията за получена стока. Не е доказано придвижването на автомобилите до Гърция. Касаторът се позовава неправилно на заключението по авто-техническата експертиза, според което при спазване на законоустановената скорост на движение разстоянието може да бъде изминато за не по-малко от 2 часа и 25 минути - в пътните листи времето обаче е 2 часа. По делото няма други доказателства за движение с превишена скорост. Освен това, вещото лице е констатирало при прегледа на пътните листи, че шофьорите работят по 21 часа дневно всеки ден, в който ден управляват автомобил с товароносимост 10 тона и товарят стоката, което е нелогично. Съдът правилно е отбелязал, че в част от пътните листи за начало на маршрута е посочен Димитровград, където едноличният търговец няма търговски обект/склад. В подкрепа на горните изводи е писмото от данъчната служба на Кралство Великобритания. Не става ясно по какъв начин е извършен транспорта до Гърция при положение, че не са били закупени горива, масла, винетки, не е доказано плащането на магистрални такси. От тези обстоятелства права черпи жалбоподателя, поради което върху същия пада доказателствената тежест да ги установи в производството по делото. В съдебното решение ясно е посочено, че средната наемна цена е определена въз основа наемната цена по останалите договори за наем. Очевидно използвания от приходните органи подход е правилен и съответства на метода на сравнимите неконтролируеми цени. Видно е, че лицето отдава под наем помещения на пет различни търговци, намиращи се на един и същи административен адрес. Те представляват части от един търговски комплекс. По делото е разпитано като свидетел лицето Северин Сербезов Моллов, който е потвърдил подписа на съпругата си. В този смисъл обосновано съдът е кредитирал показанията в частта им относно авторството на подписа. В останалата част показанията правилно не са кредитирани. Моллов твърди, че това е наема за всички помещения които притежава, но доказателства за цитираната собственост не са събрани. В подкрепа на този извод е и факта, че наемната цена в размер на 500 лева в противовес на логиката би се различавала от цената, заплащана от останалите наематели в същата сграда. Обстоятелството, че свидетелят принципно носи наказателна отговорност при даването на неверни показания, не означава априори, че те следва да бъдат кредитирани изцяло. Съдът е съпоставил гласните доказателства с останалите събрани доказателства по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение