Решение № 10954 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие против Решение 138 от 28.02.2022 г., поправено с Решение 200 от 06.04.2023 г., постановени по адм. дело 1278/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-130-6500/5280#3 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие и ДФ Земеделие е осъден да заплати на С. Петришки разноски по делото в размер на 2 010 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че несъответствията по схемата за парцелите на бенефициента са посочени в доклада от проверката на място. Част от декларираните парцели са допустими за подпомагане по останалите схеми, но парцели с номер 55302-543-11-2, 55302-543-12-2 и номер 55302-563-5-1, след извършване на допълнителен контрол съгласно чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. се явяват недопустими за подпомагане по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци. Обобщеният резултат, съгласно доклада за проверка, е че декларираната площ по СЗ-КЛЧ е 19.25, а установената е 15.29 ха. При изчисляване на калкулацията по СЗ-КЛЧ, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите, определена именно от тази първа проверка на място, не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 32 697.32 лв. Твърди се, че извършената втора проверка не е относима към повторната калкулация на финансовото подпомагане, тъй като включва проверка на други парцели на бенефициента, заявени по други мерки. Недопустимостта на парцелите е определена именно от проверката на място в периода 23.06.2020 г. - 26.06.2020 г. от дирекция Технически инспекторат, за резултата от която бенефициентът е уведомен с уведомително писмо (УП), което не е обжалвано, но същата поради техническа грешка (пропуск) не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 32 697.32 лв. Иска се решението да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции, като при условие на евентуалност, се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответникът С. Петришки, чрез адв. Колибанеков, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил АУПДВ 02-130-6500/5280#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), вр. чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци - картофи, лук и чесън, по заявление на С. Петришки за подпомагане за кампания 2020 с УИН 13/100620/06705, в размер на 32 697.32 лв. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е посочил, че земеделският производител е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2020 г. площи от 19.25 ха. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи, т. е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Съдът е приел, че от мотивите на АУПДВ е видно, че изплащането на сумите е извършено за площи от 15.29 ха, чиято допустимост за подпомагане е проверена и установена от административния орган след физическа проверка на място през м.06.2020 г., приключила с уведомително писмо от 24.07.2017 г. на началник отдел РТИ-Пловдив. Според съда, Петришки не е бил уведомен за втората проверка. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че в АУПДВ и в уведомителното писмо не е изяснено в какво се изразява техническата грешка, на която се позовава административният орган и в резултат на която на земеделския производител е била изплатена спорната сума. Изложени са съображения, че разминаването в констатациите за допустимост на заявените площи се дължи на действията на административния орган, за които земеделският стопанин не може да носи отговорност, поради което с оспорения акт е допуснато нарушение на чл. 7, §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният АУПДВ е издаден на основание на чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 5 ЗПЗП, предвиждащ дължимост на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Съгласно чл. 30б, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци - полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, моркови, зеле, дини, пъпеши, и/или със зеленчуци - оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. По силата на ал.2 на цитираната норма: заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: т.1. са заети с картофи, лук и чесън и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от картофи, лук и чесън, се считат за наддекларирани; т.3. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013; т. 4. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане картофи, кромид лук и чесън съгласно приложение 5. В разглеждания случай, както в акта за установяване на публично държавно вземане, така и в останалите документи, съставени в хода на административното производство, не се съдържа посочване на фактическото и правно основание, въз основа на които е прието, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. Противно на изложеното в АУПДВ, основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в докладна записка от 02.07.2020 г. и в уведомителното писмо от 24.07.2020 г. Посочените документи съдържат единствено общи мотиви относно начина на извършване на проверките за допустимост, а според съдържанието на доклада за проверка на площи, на място е установено, че парцелите, посочени в цялата заявка с изключение на парцели 48395104, 48376559 и 48355614, са засадени, но още не навсякъде е изцяло в период на вегетация. В докладната записка е посочено, че към момента не може да се определи дали ще бъдат спазени изискванията на схемата за подпомагане, поради което е предложено да се удължи срокът на проверката до 30.07.2020 г. Единственото посочено в доклада за проверката по отношение на парцели 48395104, 48376559 и 48355614 е, че същите не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане, но липсва обосноваване на този извод. Същевременно, административният орган не е изложил мотиви за причините и основанията, които налагат възстановяване на цялата платена сума в размер на 32 697.32 лв. От приетите по делото доказателства е установено, че заявените площи по СЗ-КЛЧ са в общ размер на 19.25 ха, а установените за допустими площи са в размер на 15.29 ха. Следователно за недопустима е приета площ в общ размер на 3.96 ха по горепосочените три парцела, но не са изложени съображения защо тези парцели са приети за недопустими. Тези обстоятелства обуславят извод, че процесният АУПДВ не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за отмяната му. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 7, пар. 3 от Регламент за изпълнение 809/2014. Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламента, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. В чл. 7, пар. 3 е предвидено изключение от задължението по пар. 1, в случаите, когато плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В процесния АУПДВ е налице позоваване на технически пропуск в отразяване на резултата от извършена проверка на място при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, което според административния орган е наложило прекалкулация, при която разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. Така описана, причината за изплащане на финансовата помощ е неясна и немотивирана, но липсват каквито и да е данни и доказателства, че този пропуск на съответния административен орган е бил очевиден за бенефициера. Както правилно е приел административният съд, по делото не се съдържат данни земеделският стопанин да е бил запознат на какво основание заявените площи са недопустими за подпомагане, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания не са посочени в доклада за проверка на площи, на който се позовава издателят на оспорения акт, а и в уведомителното писмо от 24.07.2020 г. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 2 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като размерът му съответства на минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение