Решение № 5720 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Васев, чрез процесуален представител адв. Е. Йовчев, против решение 139/04 юли 2023 г., постановено по адм. д. 536/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. По делото е постъпила молба от ответника по касационната жалба - кмета на Община Кюстендил, с която същият представя заповед РД-00-748 от 22 април 2024 г., и на основание чл. 156, ал. 1 АПК оттегля изцяло оспорения административен акт - негова заповед РД-00-1276/09 ноември 2020 г./21.01.2014 г. и заявява, че иска прекратяване на производството по делото, като приема всички последици от прекратяването на производството, в т. ч. и репариране на деловодни разноски. При тази фактическа обстановка настоящият тричленен състав намира от правна страна следното: Съгласно чл. 156, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. В съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. При анализа на горната разпоредба се налага изводът, че оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция и като последица поражда десезиране на съда с правния спор. Данните по делото сочат, че е налице валидно писмено волеизявление от административния орган, в случая ответник в касационното производство, за оттегляне на издадения от него административен акт на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Изразеното съгласие е достатъчно, за да настъпят целените правни последици с оттеглянето на индивидуалния административен акт. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай материалноправните предпоставки за упражняване на това процесуално право на административния орган са налице. Съгласно чл. 221, ал. 4 АПК когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на спора със съдебен акт, при условията на настъпило десезиране в касационното производство с правния спор поради липса на предмет, следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд Кюстендил и прекрати производството по делото на основание чл. 221, ал. 4 АПК. Кметът на община Кюстендил следва да заплати на Р. Васев сторените от последния разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2885.00 лева и на И. Васева - 860.00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от във връзка с чл. 156, ал. 1 - 2 и чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав