Решение № 5123 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2015 г.

Решение № 5123 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. Г. Г. от гр. Б., подадена чрез пълномощник, против решение № 371/26.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2158/2014 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на Георгиев срещу приложена принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано МПС марка "Шевролет", модел "Малибу", с рег. № А8063МВ, собственост на М. И. А.-Тумбакова, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е ценил вярно тяхната доказателствена тежест, поради което е достигнал до неправилен извод за извършено от Георгиев административно нарушение и в противоречие със закона е приел, че приложената ПАМ е законосъобразна. Счита, че е доказан и предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 43,20 лв. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отмени атакуваната принудителна административна мярка и му присъди обезщетение в предявения размер. Претендира разноски. Ответникът - главен специалист в Отдел "Общофункционален контрол" при Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в О. Б. не изразява становище. О. О. Б., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспореното решение Административният съд - Б. е отхвърлил жалбата на И. Г. Г. срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на лек автомобил, собственост на М. А.-Т., приложена на 8.10.2014 г. Съдът е приел за установено, че на 8.10.2014 г. главен специалист в Отдел "Общофункционален контрол" при Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в О. Б. е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка "Шевролет", модел "Малибу", с рег. № А8063МВ, тъй като е паркирал в забранена зона, при поставен знак В 27 с указателна табела за забрана за паркиране на площад "Кирил и Методий" до храма в гр. Б., а също така и пречи на останалите МПС и строителните машини на обекта. Тези обстоятелства са изложени в изготвения протокол. Издаден е и АУАН от същата дата, в който е посочено допуснато от водача нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят е заплатил сумата по репатрирането в размер на 43,20 лв. По преписката са приложени 4 броя снимки, от които е видно мястото на нарушението, пътният знак В 27, местоположението и регистрационният номер на лекия автомобил. Съдът е събрал доказателства и за материалната компетентност на административния орган - длъжностна характеристика на служителя, разпоредил преместването, допълнително споразумение към трудов договор и седмичен график на служителите за релевантния период. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че на 8.10.2014 г. И. Г. е паркирал управлявания от него лек автомобил в нарушение на знак В 27, който забранява престоят и паркирането. Счел е, че изложеното установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за репатриране на процесния автомобил, поради което приложената на горното основание ПАМ е законосъобразна. При този правен извод е заключил, че предявеният иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен. Решението е правилно. Касаторът излага повторно доводите си за незаконосъобразност на административния акт, които настоящата инстанция не споделя. Административният съд - Б. правилно е приложил материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП, съгласно която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е заключил, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. ПАМ е приложена от компетентен орган съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Приетите по делото протокол, фотоснимки и АУАН не са оспорени и оборени по надлежния ред, поради което обосновано административният съд е приел за доказано релевантното обстоятелство, че лекият автомобил е паркиран в нарушение на пътен знак В 27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие, което се явява достатъчно основание за приложение на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП. Неотносими са възраженията относно факта, дали МПС е пречело на останалите участници в движението. За приложението на цитираната разпоредба е достатъчно да е изпълнено едно от алтернативно предвидените условия на приложимата правна норма. Съдът е обсъдил и разрешение за строеж, инвестиционен проект, обяснителните записки, въз основа на които е установил, че на място е създадена временна организация на движението, която е съгласувана с началник сектор "ПП" на ОД на МВР. Въз основа на доказателствата по преписката, обсъдени в тяхната съвкупност, съдът обосновано е приел, че е доказана и втората предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Правнозначимите факти са установени по безспорен начин, видно от изготвените протокол и АУАН, имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила. Приложеният снимков материал само нагледно потвърждава констатациите на административния орган. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в процесния случай не се спори, че протоколът е съставен от длъжностно лице, определено по надлежния ред съгласно чл. 168, ал. 1, чл. 167, ал. 2, чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Правилно административният съд е посочил, че законосъобразността на ПАМ от процесния вид е от значение дали са осъществени условията по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - т.е. дали има паркиране в нарушение на забрана с пътен знак В 27 и е извън предмета на производството изясняване на обстоятелствата кога и на какво основание е поставен този знак и указателна табела от компетентните органи. След като има поставен такъв знак и с допълнителна табела е изяснено неговото действие, всички участници в движението са длъжни да го спазват, а ако считат, че е поставен неправилно, е следвало да сезират компетентните органи по надлежния ред. Предвид изложеното следва да се считат за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП. Правилен е изводът на административния съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства - писмени или гласни, които да опровергаят констатациите, изложени от административния орган, поради което правилно ги е възприел за доказани. В съответствие с изводите по главното оспорване, претендираното обезщетение за претърпени от жалбоподателя имуществени вреди, не е уважено. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Не са налице посочените в касационната жалба основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд