Решение № 10341 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Видин, подадена чрез главен юрисконсулт Ц. Димитрова, против решение 674/19.06.2025 г., постановено по адм. дело 565/2024 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което е отменена Заповед за налагане на санкция РД 09-849/02.12.2024г. на Директора на РЗОК-Видин, с която на ЕТ Амбулатория за първична дентална помощ индивидуална практика - д-р В. П. , гр.Видин за нарушение на чл.55,ал.2,т.5 от ЗЗО и чл.129,ал.1,т.1 и ал.2,т.1б. а и ал.3 от НРД 2023 2025 за денталните дейности (ДД) и във връзка с § 15 от Договор РД НС 01 3 2 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРД 2023 2025г. за денталните дейности и Приложение 2 към него, е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл.154, ал.1 от НРД ДД 2023-2025 г. и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационното производство. Ответникът ЕТ Амбулатория за първична дентална помощ индивидуална практика - д-р В. П. , гр.Видин, чрез процесуаления представител адвокат Л. Минчев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Намира, че правилно съдът е постановил отмяната на оспорената заповед поради материална незаконосъобразност. Претендира за направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Видин е отменил по жалбата на ЕТ Амбулатория за първична дентална помощ индивидуална практика - д-р В. П. , гр.Видин заповед за налагане на санкции РД 09 - 849/02.12.2024г. на Директора на РЗОК-Видин, с която на лечебното заведение, въз основа на констатациите в протокол РД 13 - 760/22.11.2024г. и на основание чл.74,ал.5 от ЗЗО и чл.160,ал.1 от НРД 2023-2025г. за ДД, за нарушение по чл.55,ал.2,т.5 от ЗЗО и чл.129,ал.1,т.1, ал.2,т.1б. А и ал.3 от НРД 2023-2025 за ДД и във връзка с § 15 от Договор РД НС 01 3 2 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРД 2023 2025г. за ДД и Приложение 2 към него е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева, на основание чл.160,ал.1 от НРД 2023-2025г., в съответствие с чл.151 от същия НРД. В административния акт е прието, че при извършената проверка относно спазване на установените изисквания за работа с първични медицински документи е констатирано, че амбулаторните листи за периода м.май м.юли 2024г., съхранявани в амбулаторията на лечебното заведение не са по образец (бл.МЗ НЗОК 2), регламентиран в Приложение 2 към НРД 2023 2025 за ДД, съгласно § 15 от Договор РД НС 01 3 2 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРД 2023 2025г. за ДД и Приложение 2 към него. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел като безспорно установен факта, че съхраняваните амбулаторни листа за периода м. май м.юли 2024г. в амбулаторията на ответника по касацията не отговарят на образеца съгласно § 15 от Договор РД НС 01 3 2 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРД 2023 2025г. за ДД и Приложение 2 към него. Изискването за този образец обаче е влязло в сила от 01.08.2024 г., поради което използването на стария образец на амбулаторни листа, каквото било констатирано, не представлявало нарушение. По отношения размера на наложената санкция, съдът приел, че в нарушение на чл.151, ал.5 от НРД ДД 2023 2025, видът и размерът на санкцията не е определен в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В случая липсвала такава преценката, поради което наложената санкция в по-голям размер от минималния била необоснована. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничавала правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Изведените въз основа на нея изводи съответстват на приложимия материален закон. По делото няма спор относно фактите. По време на тематична проверка на изпълнителя на дентална помощ ЕТ Амбулатория за първична дентална помощ индивидуална практика - д-р В. П. , гр.Видин по изпълнение на индивидуален договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ,. Установено е също така, че съхраняваните АЛ в амбулаторията на ЛЗ са по образец (бл.МЗ НЗОК 2), регламентиран в Приложение 2 към НРД 2023 2025 ДД, но не в съответствие с последното изменение, съгласно § 15 от Договор РД НС 01 3 2/20.02.2024 г.. В тази връзка са правилни изводите на първоинстанционния съд за неправилно прибложение на закона от административния орган. С § 1 от Договор РД НС 01 3 3 от 10.04.2024 г. е предвидено, че в § 17, т.2 от ПЗР на Договор РД НС 01 3 2 от 20.02.2024 г. за изменение и допълнение на НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023 2025г. (ДВ , бр.17 от 2024г.) думите в сила от 1 май 2024г. , се заменят с в сила от 1 август 2024 г. . Което изменение е било публикувано в ДВ., бр.36 от 23.04.2024 г. § 17,т.2 от ПЗР на Договор РД НС 01 3 2 от 20.02.2024 г. касае именно влизането в сила на §15 от същия, като първоначалната дата 1 май 2024 г. е заменена с 1 август 2024 г. Следователно имено от 1 август 2024 г. е влязъл в сила новия образец на АЛ посочен в § 15 от Договор РД НС 01 3 2/20.02.2024 г.. В този смисъл като е използвал стария образец преди 1 август 2024 г. изпълнителя на медицинска помощ не е допуснал посоченото нарушение за работа с медицинска документация. Обосновани са и изводите на АдмС Видин относно незаконосъобразността на наложената санкция и по отношение на определения от административния орган размер. Нееднократно ВАС е излагал съображения, че когато санкцията се определя в размер различен от минималния, този размер следва да се обоснове съобразно критериите посочени в закона. Бланкетното посочване на тези критерии не представлява мотивиране на административния акт. В случая първоинстанционният съд подробно се е аргументирал за необосноваността на административния акт относно размера на санкцията. Тези мотиви се възприемат от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Според настоящият състав на Върховния административен съд, решението на АдмС-Видин не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените съображения обосноват извод за издаване на оспорената заповед в несъответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отменил оспорения административен акт, Административен съд Видин е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно направено искане за присъждане на разноски, ще следва юридическото лице към което се числи касатора - НЗОК ( § 1, т. 6 от ДР на АПК) да бъде осъдено за заплати направените от ответника по касация разноски в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,