Решение № 187 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2016 г.

Решение № 187 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 18 852/3.12.2014 г. по гр. д. № 2096/2014 г, с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № II-69-78/11.09.2013 г. по гр. д. № 45 754/2009 г. на Софийски районен съд в обжалваните части, осъжда Н. А. Б. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на В. Т. С. сумата 7 005.78 лв. - обезщетение за лишаване от възможността да ползва лек автомобил Мерцедес, модел С 220 CDI, в периода 1.10.2009 г. - 15.04.2010 г. съответно на притежаваните 1/2 ид. части от правото на собственост, а на А. А. Б.-Т. да заплати сумата 3 502.89 лв. - обезщетение за лишаване от същата възможност, съответно на притежаваните 1/4 ид. части, ведно със законната лихва от 23.02.2012 г. върху всяка от двете суми. С определение № 289/10.05.2016 г. по настоящото дело решението е допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по материалноправния въпрос: Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици? Касаторът Н. Б. се оплаква, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба - не е внесена държавната такса по осъдителните искове, разгледани при условията на чл. 346 ГПК заедно с исковете за делба. Оплаква се също, че решението е неправилно. Въззивният съд е нарушил чл. 271, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 269 in fine ГПК, като не е обсъдил едно от правоизключващите възражения, а другото е обсъдил необосновано, обсъждайки неправилно събраните доказателства. Като последица от това решението е в противоречие на чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира разноските по исковете, за които производството продължава да е висящо. Ответниците по касация В. С. и А. Б.-Т. възразяват, че решението е допустимо и правилно. В. С. е починала в хода на касационното производство. На нейно място е конституиран единственият й наследник Д. С. Е. Ответниците по касация също претендират разноски. По въпроса, по който касационният контрол е допуснат, настоящият състав намира, че когато след писмена покана съсобственикът осъществява фактическа власт върху общата вещ, но ползването й е обусловено от законови изисквания, спазването на които зависи от съдействието на останалите съсобственици и те не го дават, вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС възниква, само ако чрез конкретни действия съсобственикът си служи с вещта. За дефиницията на понятието "лично ползване" значение имат задължителните указания по нормативното тълкуване на чл. 31, ал. 2 ЗС, извършено с ТР № 7/2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГК на ВКС. Мотивите за отговора са следните: Правото на всеки съсобственик да си служи (да използва) общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите собственици също да си служат с нея, отчита ограниченията в абсолютното вещно право (чл. 30, ал. 1 ЗС) и е предвидено в чл. 31, ал. 1 ЗС. Смисълът на закона е, че всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ и може да упражнява това си право, но е длъжен да допуска и другите съсобственици да упражняват правата си. С., който използва сам вещта, започва да пречи на останалите (не зачита техните права), когато има конкретно искане от друг съсобственик (писмена покана) и искането, за което законът предвижда писмена форма за доказване е доведено до знанието на ползващия съсобственик (поканата е едностранно изявление с адресат, което поражда действие при достигането). Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, от деня на писменото поискване те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени. За възникване на вземането в общия случай е достатъчно, че съсобственикът упражнява лично фактическа власт върху цялата вещ, а при необходимост може да се възползва от нейните полезни свойства. Личното служене с вещта не се разбира в тесен смисъл, като извършване на продължителни или многократни действия с вещта.