Решение № 5145 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от С. Б., чрез адв. Т. Илиев САК, срещу решение 5193/14.02.2025 г. постановено по адм.д.10900 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 10251/30.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/, с което е отказано да му бъде предоставен сатут на бежанец и хуманитарен статут. Според касаторът са налице всички основания за отмяна на атакуваното решение по чл.209, т.3 АПК. Решението е необосновано, тъй като АССГ не е отразил всички налични по делото факти и обстоятелства, като не е отразил представените от жалбоподателя писмени доказателства. Не са приложени правилно нормите на материалния закон. Това е довело до неправилна преценка на доказателствата, както и до незаконосъобразни правни изводи. Изводите за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 и хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ са направени без да се обсъди нито един от елементите на бежанската история на касационния жалбоподател. Анализът на обстановката в Сирия е едностранчив, направен на базата единствено на представените писмени доказателства от административния орган. Възразява се срещу изводите на съда за значително подобряване на обществено-политическата обстановка в Сирия, след падане на режима на Б. А.. Отварянето на летището, готовността за международна подкрепа, за хуманитарни мероприятия в страната и желанието на бежанците за завръщане са малка част от обема информация за Сирия, приета по делото следователно мотивите на съда не се основават на всички доказателства по делото. Макар първоинстанционният състав правилно да е взел предвид съществената промяна в обстановката в Сирия след приключване на устните състезания по делото, доколкото същата е ноторно известен факт, изводите които е формирал на база на фрагментирано събрана и преценена информация е довела до погрешни и необосновани изводи. Не могат да се приемат за абсолютно достоверни и безкритично справките по делото, макар да изхождат от държавни органи. Авторите на справките не са преки свидетели на обстоятелствата, които отразяват, а единствено издирват и преписват информация за страната по произход на лицето, която е публикувана на друго място. Данните за широкомащабна хуманитарна криза в Сирия са игнорирани от състава на АССГ, макар тези обстоятелства да предпоставят предоставяне на хуманитарен статут по причини от хуманитарен характер съгласно чл.9, ал.8 ЗУБ. Изобщо не е обсъдено дали на касатора следва да бъде предоставен статут. Въз основа на горното иска решението на председателя на ДАБ да бъде отменено. Ответникът Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, чрез ю.к.Хичовски оспорва подадената касационна жалба и я намира за неоснователна. Намира, че правилно АССГ е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Касаторът не е установил, а и не е твърдял, че е подложен на какъвто и да било вид преследване. При прегледа на информационните източници се установява, че еднозначно са налице общи действия на международната общност към стабилизиране обстановката в Сирия. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението, наведените в касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба за процесуално допустима като подаден от надлежна страна неблагоприятно засегната от съдебния акт, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е образувано по жалба подадена от С. Б. срещу решение 10251/30.09.2024 г. издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според съда, решението на административния орган е валидно спазени са изискванията за форма по чл.75, ал.1 ЗУБ. Правилно с обжалвания административен акт е прието, че спрямо жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени заплахи, налични към момента на процедурата, за да се счита, че ако се завърне в държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск от тежки посегателства, именно установеното позициониране на военния конфликт в отделни части на страната и характеризиращ се със спорадични ограничени военни сблъсъци и относително много нисък дял на цивилните жертви. Решаващият състав на АССГ е обсъдил по отделно наличието на предпоставките както за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ. Основанията за предоставяне на статут на бежанец не са налице, тъй като лицето заявява в проведеното интервю, че е избягал от конфликта в Сирия, през Турция и е влязъл в България незаконно. Целта му е да избяга от военния конфликт в страната му по произход. Жалбата на лицето е отхвърлена и е прието, че издаденият административен акт е законосъобразен. Решението валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти и не е обсъдена възможността за предоставяне хуманитарен статут на лицето. В съдебното производство АССГ, макар и лаконично е обсъдил фактите и обстоятелствата, свързани с бежанската история на чужденеца, заедно с въпроса, относно сигурността в страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При произнасянето си решаващият състав е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано известно време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Извършил е дължимата проверка на административния акт на всички основания за неговата законосъобразност, като е приел, че е валиден, издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона. От доказателствата по делото, които обосновават мотивите на АССГ е видно, че чуждият гражданин не е посочил конкретна и основателна причина, поради която не би могъл да се завърне обратно в страната си по произход освен наличието на военен конфликт. Установеното от административния орган и пред АССГ, обосновава липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съдът се е позовал на бежанската история и събраните в хода на административното производство доказателства, свързани с личната история на чуждия гражданин. Липсват данни, че същият е бил изложен или за него съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от "тежки посегателства", като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Сирия. Административният съд, позовавайки се на установеното пред ДАБ е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради наличието на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито че има опасения за в бъдеще от тежки посегателства като изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му на произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Изводите на АССГ не се разколебават от представената пред касационната съдебна инстанция справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ. Според съдържащата се в нея информация, по данни на ВКБООН е налице тенденция за завръщане на сирийските бежанци към родината им. Обратно преминали в Сирия от съседни страни са 372 550 сирийци в периода от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г., като в този период от Комисариата и партньори предоставят жизненоважна помощ на разселените и завърналите се лица. По така изложените съображения, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение