Решение № 561 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. М., чрез адвокат С. Славова, против решение 1874/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 7818/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Столична община за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че съдът неправилно не е присъдил претендираните обезщетения, при условия, че същите са безспорно доказани. Поради това се моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Столична община, чрез процесуален представител И. Петкова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Процесното производство е второ по ред касационно, след като с решение 8311/07.08.2023 г., постановено по адм. дело 1380/2023 г. по описа на Върховен административен съд са обезсилени решение 4899/15.07.2022 г. и решение 5883/17.10.2022 г., постановени по адм. дело 8919/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, и производството е върнато за ново разглеждане от съда. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от Д. М. М. против Столична община, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, в размер на 4284 лева, представляващи равностойността на платена неустойка от 4200 лева и заплатени такси за превод и нотариална услуга в размер общо на 84 лева, за пропуснати ползи в размер на 42 000 лева, равняващо се на стойността на провалената сделка за продажба на МПС, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, изразяващи се в уронване на престижа и доброто му име в обществото, както и напрежение и влошаване на здравословното състояние, наложило неотложна лекарска намеса, причинила болки и страдания и неработоспособност за три седмици, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането 08.11.2019 г., до окончателното им изплащане, претърпени в следствие на противоправни действията на служители на СО, които са образували изпълнително производство на 26.05.2020 г. преди Наказателно постановление СОА19-РД11-4073/19.12.2019 г., издадено от Д. Бараланов - заместник-кмет на Столична община, да е влязло в сила. От фактическа страна по делото е установено, че на 08.11.2019 г. на Д. М. М. е съставен АУАН за нарушение по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в последствие на което е издадено и НП СОА19-РД11-4073/19.12.2019 г. на зам.-кмет на Столична община, направление Транспорт и транспортни комуникации , с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 98, ал. 2. т. 4 от ЗДвП. На 24.01.2020 г. М. е обжалвал горепосоченото НП, като е сторил това чрез директно депозиране на жалба пред съда, а не чрез органа, издал акта. По жалбата му е образувано НАХД 1184/20г. на СРС, като Столична община е уведомена за образуваното дело и хода му на 03.07.2020 г. С решение от 27.05.2021 г., постановено по НАХД 1184/2020 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 11.08.2021 г., НП е отменено. Установено е още, че въз основа на възлагателно писмо вх. 16034/26.05.2020 г. на Столична община, район Оборище , пред ЧСИ В. Матова е образувано изпълнително дело 20208600400328 и след извършване на дължимите справки, на 15.07.2020 г. на М. е изпратена призовка за доброволно изпълнение. На същата дата са изпратени съобщения до ПП КАТ и съответните банки за наложени запори върху личния му автомобил марка Нисан , модел Лийф и на банковите му сметки в съответните банки. Наложеният запор върху превозното средство е снет на 27.07.2020 г., а на 12.08.2020 г. с разпореждане на ЧСИ Матова изпълнителното производство е прекратено. За доказване на исковата молба по делото са представени писмени доказателства, от които е установено, че между ищеца, в качеството му на продавач, и Б. К. Р., като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 08.07.2020 г. с уговорка за продажба на личния автомобил на М. за сумата от 42 000 лв. съответно купувачът се задължил да преведе капаро 10% от стойността до 22.07.2020 г. по конкретна банкова сметка на ищеца, а остатъкът - преди изповядването на сделката пред нотариус, но не по-късно от 24.07.2020 г. Уговореното капаро е преведено на 22.07.2020 г., но в деня на сделката купувачът заявил, че желае прекратяване на Предварителния договор за покупко-продажба на МПС, тъй като върху същото има наложен запор. От приложеното по делото платежно нареждане от 12.02.2021 г. е установено, че Д. М. М. е заплатил неустойка на Р. в размер 4200 лева, с основание неустойка по покупко-продажба на МПС Нисан , модел Лийф договор от 08.07.2020 г. Представените от Д. М. М. към исковата молба частни писмени документи са оспорени с отговора на исковата молба, подаден от процесуален представител на кмета на СО, но съдът не е открил производство по чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както множество писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели, които дали данни за психическото и здравословното състояние на М.. От показанията е установено, че ищецът е преживял тежко санкционирането му с процесното НП и предприемането на принудителни действия спрямо него, чувствал се несправедливо обвинен, видимо изнервен, изпитвал затруднения да извършва плащания, предвид запорирането на банковите му сметки, довели до вземането на краткосрочни заеми. Приблизително по същото време ищецът споделил за здравословни проблеми обостряне на оплаквания от [заличен текст], което наложило извършване на оперативна интервенция. По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза, заключението на която е прието от съда. В нея е посочено, че стресът и нервното напрежение не са фактор, който може да предизвика заболяването на ищеца ([заличен текст]) При така установеното от правна страна е прието, че по делото безспорно е доказано, че НП СОА19-РД11-4073/19.12.2019 г. на зам.-кмет на Столична община не е било влязло в сила към момента на изпращане на частния съдебен изпълнител на възлагателното писмо от СО 26.05.2020 г. Въз основа на посоченото, съдът приел, че по делото е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на СО по реда на ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на служителите на СО. По отношение на иска за претърпени имуществени вреди от страна на М. претърпяна загуба в размер на 4284 лева, представляващи равностойността на платена неустойка от 4200 лева и заплатени такси за превод и нотариална услуга в размер общо на 84 лева (нотариални такси в размер на 60 лева, както и за удържани банкови такси в размер на 24 лева,) съдът приел, че представените от ищеца документи констативен протокол от 24.07.2020 г., платежно нареждане и т.н., представляват частни документи и не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, още повече, че така представеният договор няма достоверна дата, защото няма доказателства, потвърждаващи че е сключен на 08.07.2020 г. За установено е прието само, че към 22.07.2020 г., когато е платено капарото, договорът е бил сключен, а предвидената в него неустойка е платена на 12.02.2021 г., поради което искът е доказан по размер. За недоказана е приета имуществената вреда в размер на 42 000 лева, претендирана като пропусната полза, защото реално М. не е продал автомобилът си, но той е останал негова собственост, поради и което не може да се приеме, че е налице загуба. По отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 6000 лева съдът приел, че ищецът е преживял негативни емоции, изпитал е финансови затруднения, поради запориране на банковите му сметки и невъзможност да извършва разплащания по банков път, бил е притеснен и от обстоятелството, че не е могъл да реализира продажбата на автомобила си, отново поради предприетото принудително изпълнение на незаконосъобразното постановление. Но по делото не е доказано, че влошеното му здравословно състояние е следствие от незаконосъобразното поведение на ответника. В заключение административният съд изследвал наличието на причинна връзка между незаконосъобразните действия и претърпените вреди, вследствие на което приел, че твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от действията на служителите на СО. По отношение на претенцията за претърпените загуби съдът посочил, че дори да се приеме че предварителният договор действително е сключен на 08.07.2020 г., то на 15.07.2020 г. на М. е връчена призовка за доброволно изпълнение, следователно, от този момент той е бил уведомен за наличието на изпълнителното дело, но не е предприел действия по изменение на предварителния договор обстоятелство, което е изрично предвидено в предварителния договор, поради което на 22.07.2020 г. е получил от купувача по предварителния договор депозит. Поради това, съдът приел, че и по отношение на този иск следва да се съобрази чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което обезщетението за претърпени загуби не следва да се присъжда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан първият елемент за основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразни действия, извършени от държавен орган при изпълнение на служебните му задължения. Не е установена пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на органа, и твърдения от Д. М. М. вредоносен резултат, за който се претендират имуществените вреди в размер на 4284 лева. При така събраните доказателства, правилни са изводите на АССГ, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Обосновано съдът е посочил, че твърдените от М. вреди не са пряка и непосредствена последица от действията на служителите на СО, а са опосреднени от действията на ЧСИ, който отговаря по реда на чл. 74 ЗЧСИ, като и тук правилно е прието, че отново следва да се съобрази нормата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, защото ищецът не е подал жалбата против НП СОА19-РД11-4073/19.12.2019 г. на зам.-кмет на Столична община чрез органа, като по този начин служителите към СО щяха да узнаят, че актът се обжалва и съответно не е влязъл в сила, а е подал жалба направо до съда, в следствие на което от СО са узнали за това, че НП се оспорва, съответно че не е влязло в сила, чак на 03.07.2020 г. Правилно е отхвърлена и исковата молба в частта, с която са претендирани имуществени вреди в размер на 42 000 лева, представляващи пропусната полза левовата стойност на автомобила, която М. е щял да получи при сделката за продажбата му. Както е посочено, тази сума не може да се приеме, че представлява пропусната полза, защото реално действително М. не е продал автомобилът си, но той е останал негова собственост, поради и което не може да се приеме, че е налице загуба. Напротив, той е можело да го продаде във всеки следващ момент след прекратяване на изпълнителното дело и е щял да получи съответната сума пари по сделката за продажба. В съответствие с приетите по делото писмени и гласни доказателства, също и заключението на СМЕ, съдът правилно е приел, че М. е преживял негативни емоции, изпитал е финансови затруднения, поради запориране на банковите му сметки и невъзможност да извършва разплащания по банков път, бил е притеснен и от обстоятелството, че не е могъл да реализира продажбата на автомобила си, отново поради предприетото принудително изпълнение на незаконосъобразното постановление, но не е доказано, че поради действията на служителите на СО здравословното му състояние се е влошило. Както е посочено в приетото заключение по допусната СМЕ рязкото обостряне на заболяването на ищеца и претърпяната медицинска интервенция не са обусловени от преживените стрес и емоционално напрежение, свързани с образуваното изпълнително дело и предприетите въз основа на него действия. Поради това, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и иска за претендираните от Д. М. М. неимуществени вреди в размер на 6000 лева. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на Д. М. М. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Столична община за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Следователно, съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,