Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г.

Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32450, [населено място], общ. Котел, срещу решение № 192/10.11.16 по г. д. № 455/16 на Сливенски окръжен съд - с което, след отмяна на реш. № 45/28.07.16 по г. д. № 137/15 на Районен съд Котел, са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. П. Л. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 473/1.06.17 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта с която искът на Д. Л. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата над 3639 лв. до 4367,22 лв. по въпроса за допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателна. Намерил, обаче, направеното от ответника възражение за прихващане с изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ /727,89 лв./ за недопустимо, тъй като все още няма влязло в сила решение, с което уволнението да е признато за незаконно. Поради това и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на ищцата е присъдена цялата претендирана за 6месеца сума от 4367,22 лв. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: В задължителната практика на ВКС /реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО, реш. № 271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО/ безспорно се приема, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/. По основателността на касационната жалба: По делото няма спор, че вследствие на признатото за незаконно уволнение на ищцата тя е останала без работа за период от 6месеца, че полагащото й се обезщетение за същия съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 4367,22 лв. и не й е било платено, че й е било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 727,89 лв. Спорен е въпросът може ли да се извърши прихващане между вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа. Същевременно, доколкото предвид отмяната на уволнението е отпаднало основанието за изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, се дължи връщането му. При това положение и наличието на своевременно заявено възражение за прихващане, предпоставките за извършване на компенсация са налице. С оглед приспадане на размера на платеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 ГПК, дължимото такова по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 3639,33 лв. За тази сума искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 4367,22 лв. следва да се отхвърли. С оглед на изложеното, въззивното решение в частта, с която първоинстанционното такова е отменено по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата над 3639,33 лв. до 4367,22 лв. и касаторът е осъден я плати, е незаконосъобразно и трябва да се отмени - а вместо това искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тази част се отхвърли. С оглед изхода на спора по подадената касационна жалба и съразмерно на уважената и отхвърлената част от нея на Д. Л. се дължат 440 лв. разноски за адвокатско възнаграждение /от общо направени 600 лв./, а на военното формирование-105 лв. /30 лв. ДТ, 25 лв. ДТ, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ - или при условията на компенсация на Д. Л. се дължат 335 лв. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,