Решение № 7900 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4462/2025 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк.Сл.Станчева против Решение 7777 от 06.03.2025г. по адм. дело 5892/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която по жалба на Геатерм ЕАД, ЕИК 206836538, със седалище в гр.София [улица], Чрез включването фиктивни участници по веригите доставки се постига данъчно предимство за ревизираното лице, защото то приспада ДДС, без да начисли данъка като получател по вътреобщностните придобивания, по които, всъщност, стоките били доставенипредставлявано от Е. Н. Н., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221023003917-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение 561/25.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с която на дружеството не е признато право на приспадане на платения ДДС общо в размер на 368 000 лв. за данъчни периоди м.03 и м.05.2023г. по фактури на Еко Тръст България ЕООД и Трансгаз Сървиз ЕООД и НАП е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Необосновано, според касатора, първоинстанционният съд приел, че е доказано получаването на собствеността върху фактурираните когенератори втора употреба именно от посочените преки доставчици. При проследяването на веригите доставки е установено несъответствие в датите на придобиване на стоките от преките доставчици и тези на продажбите им по процесните фактури, както и значително завишаване на цената на стоките по веригите. Установено било, че превозът на стоките бил директно от чужбина до обект на ревизираното дружество. В подкрепа на извода за липса на реални доставки от издателите на фактурите било заключението на вещото лице, от което се установявало, че фактурираните стоки не са заприходявани и изписвани като дълготрайни-материални активи в счетоводството на преките доставчици. Това заключение било игнорирано от първоинстанционния съд. Необосновано съдът приел, че става дума за продажба на индивидуално определени вещи - обратното следвало от събраните по делото доказателства; обстоятелството, че тези стоки са налични при получателя, не прави вещите индивидуално-определени. Същото следва и от експертното заключение и липсата на записи в счетоводните стоково-материални сметки на преките доставчици. След като стоките били родово-определени и не е доказано предаването им между преките доставчици и ревизираното лице, последното не получило собствеността по процесните фактури. Необосновано съдът приел, че не е доказана субективна симулация по сделките, по които е отказано правото на приспадане. Чрез включването на фиктивни участници по веригите доставки се постига данъчно предимство за ревизираното лице, защото то приспада ДДС, без да начисли данъка като получател по вътреобщностните придобивания, по които, всъщност, стоките били доставени. Същата цел се постигала и със значителното увеличаване на цената на стоката по веригите доставки. Всичко това сочи на обективни данни за данъчна измама, за която ревизираният получател не е могъл да не знае. В откритото съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк.Тодорова. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА в посочената част, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък (л. 24). Ответникът по касационната жалба - Геатерм ЕАД, чрез адв. Р.Савов, я оспорва по съображения в писмена защита. Правилно съдът приел, че е доказано прехвърлянето на правото на собственост на ревизираното лице по процесните фактури върху индивидуално-определени вещи при пълно плащане на цената по продажбите. Това се потвърждава от допълнителното заключение на вещото лице, според което няма разминаване в осчетоводяваното на сделките при преките доставчици, активите са налични и с част от тях е извършено разпореждане от страна на ревизираното дружество. Обосновано съдът приел, че не са доказани нито твърдяната симулация, нито обективни данни за данъчна измама с участието на ревизираното дружество, нито че стоките няма да се използват в независимата икономическа дейност на дружеството. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение. Не се претендират разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 АПК, а по съществото й съобрази следното: За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че собствеността върху фактурираните съоръжения за производство на енергия от природен газ (когенератори) е прехвърлена от преките доставчици на РЛ по силата на сключените договори, без да е нужно предаването на вещите. Установените като налични при РЛ вещи (което не е било спорно и в ревизионното производство) са описани от вещото лице по марки и серийни номера. Съдът е приел, че приходните органи нито са посочили конкретен вид симулация, нито са доказали наличието на привидност на процесните сделки. Съдът не приел аргументите на приходните органи и относно наличието на обективни данни за данъчна измама със знанието на ревизираното лице. Това не следвало от цената по сделките, която безспорно била платена по банков път, а сумите не са били върнати обратно от доставчиците и последните коректно са начислили данък по фактурите, по които получателят е приспаднал платения данък. Съдът е приел, че такива данни не се обосновават и от обстоятелството, че процесните съоръжения са закупени от чужбина и дружества по веригата доставки са действали като посредници до извършване на процесните сделки. Съдът подробно е мотивирал и извода си, че процесните сделки са свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество и обратното заключение на приходните органи е необосновано. При тези фактически установявания, съдът приел, че правото на приспадане на ДДС по процесните фактури е отказано незаконосъобразно. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е главното касационно оплакване, че първоинстанционният съд неправилно приел за доказано прехвърлянето на правото на собственост върху фактурираните когенератори от преките доставчици на ревизираното дружество. Тезата, че става дума за прехвърляне на право на собственост родово-определени вещи, което се осъществява с предаването на стоките, се поддържа за първи път едва с касационната жалба. В потвърждаващото РА решение на ДД ОДОП изрично се признава, че между страните няма спор, че процесните генератори се намират при жалбоподателя, заведени са в инвентарната му книга и са налични при извършена проверка на място в обектите, стопанисвани от него. Наличието на част от вещите, с които получателят не се е разпоредил, се потвърждава и от приетото допълнително заключение на вещото лице, което ги е описало с марки и серийни номера. При това, напълно се споделят мотивите на административния съд, че транспортирането на стоките направо до обекти на РЛ, без да са получавани от преките доставчици физически, не пречи на последните да придобият собствеността върху стоките, както и да я прехвърлят на ревизирания получател. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че нито е посочено какъв вид симулация се твърди да е налице, нито е доказана привидност на процесните сделки. Едва в касационната жалба за първи път се твърди, че става дума за относителна симулация, при която процесните сделки прикриват вътреобщностни придобивания на фактурираните съоръжения. Твърденията в касационната жалба, че чрез включването на фиктивни участници по веригите доставки се постига данъчно предимство за ревизираното лице, защото то приспада ДДС, без да начисли данъка като получател по вътреобщностните придобивания, по които, всъщност, стоките били доставени, не се потвърждават от установените факти по делото. Тези твърдения биха имали своето оправдание, ако процесните доставки не бяха платени изцяло по банков път от ревизираното лице и не беше установено коректно начисляване на ДДС по веригата доставки от всеки един оператор по тази верига, включително преките доставчици. При установените по делото факти, от принципа за данъчен неутралитет следва, че ревизираният получател по облагаемите доставки има право на приспадане на платения по доставките ДДС, щом не е установено, че получателят е недобросъвестен т.е., че е знаел или не е могъл да не знае, че в резултат на поведението му, заедно с това на останалите участници по веригата, ще получи ДДС, който не е бил начислен и/или внесен на по-ранен етап от реализацията на стоките. Затова и направеният от първоинстанционния съд извод, че не са налице обективни данни за данъчна измама с участието на РЛ, е обоснован. Предвид всичко изложено, като е установено пред първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е добросъвестен получател по облагаеми доставки, по които е получил правото на собственост върху фактурираните индивидуално-определени вещи, които са свързани с икономическата му дейност, в нарушение на материалния закон на РЛ е отказано правото на приспадане ан платения ДДС по придобиването на стоките, както правилно е решил и административният съд. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение