Определение № 3 от 31.03.2010 г. на КС по к. д. № 3/2010 г.

Делото е образувано на 21 януари 2010 г., по искане на Общински съвет Козлодуй, представляван от Мая Занева — Председател на ОбС Козлодуй, при позоваване на условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от конституцията. Според искателя е налице спор за компетентност между орган на местна и централна власт, чието разрешаване изисква произнасяне от Конституционния съд на Република България по въпроса за конституционосъобразността на нормите на Закона за водите, след изменението му в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. и в частност за разпоредбите, касаещи правомощията по образуване на „обособени територии” по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от конституцията предвижда, че органите на местното самоуправление могат да поискат произнасяне от Конституционния съд, когато е налице спор за компетентност между централни изпълнителни органи и местните изпълнителни органи. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 не визира, обаче, възможността местни органи да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, каквото е по съдържание искането на Общински съвет Козлодуй. Това е предвидено в чл. 149, ал. l, т. 2 от конституцията за субектите по чл. 150, ал. 1, а именно - само по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, съдът може да се произнася за установяване на противоконституционност на закони, други актове на Народното събрание и на актове на президента. Ето защо Конституционният съд приема, че искането трябва да бъде отклонено като недопустимо, а производството — прекратено. Поради тези съображения и на основание чл. 13 и чл. 19 ЗКС, както и на основание чл. 26 ПОДКС Конституционният съд