Решение № 229 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2013 г.

Решение № 229 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маринела Динева Йорданова от гр. Търговище, против решение № 146/23.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3267/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 631/11/01.08.2012 г. на директор на Дирекция "доуи", с което е потвърден адв № 21183/19.07.2011г, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателката е подала гад по чл. 50 ЗДДФЛ, в която е декларирала доходи от трудови правоотношения в размер на 13120.64 лв., данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ в размер от 3924.10 лв., обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 9196.54 лв., за която е следвало годишно данъчно задължение в размер на 919.65 лв. Деклариран е авансово внесен данък по реда на ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1312.06 лв. и надвнесен данък -в размер от 392.41 лв. В хода на проверката е установено, че лицето няма право да ползва данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ. На осн. чл. 103 от ДОПК, до жалбоподателката е изпратено съобщение за отстраняване на несъответствия в подадената гад. Последната не е коригирала данните в указания 14-дневен срок. На осн. чл. 106 от ДОПК е издаден АУЗД № 20625/17.05.2011 г., с който е установено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за ползване на облекчение за млади семейства по реда на чл. 22а, т. 3 от ЗДДФЛ, поради което е прието, че не са налице основание за възстановяване на данък. На следващо място съдът е обсъдил факта, че с решение на ВАС по адм. д. № 15528/2011г, постановено на 27.06.2012 г., е оставено в сила решение на Административен съд Варна по адм. д. № 2348/2011 г., с което е отхвърлена жалбата срещу АУЗД № 20625/17.05.2011 г. Настоящото производство е започнало въз основа на искане за прихващане и възстановяване № 6746/23.06.2011 г., с което на осн. чл. 129, ал. 1 от ДОПК жалбоподателката е направила искане да бъде извършено прихващане или възстановяване на декларирания в гад за 2010 г. данък за възстановяване в размер от 392.41 лв. с дължими от нея други публични задължения в размер от 389. 65 лв. С процесния адв № 21183/19.07.2011 г. е прието, че с АУЗД № 10625/17.05.2011 г. са коригирани декларираните от лицето данни в гад за 2010 г. и съгласно извършената корекция, не се констатира данък, подлежащ на възстановяване, тъй като лицето няма право на данъчно облекчение по чл. 22а ал. 1 от ЗДДФЛ . При така установеното съдът е приел, че процесните Решение № 631/11/01.08.2012 г. на директор на Дирекция "доуи" и адв № 21183/19.07.2011г, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, са издадени от компетентни органи, оправомощени по законоустановения ред и в рамките на определените в издадените резолюции за извършване на проверка срокове. Довода на жалбоподателката за нищожност на Решение № 631/11/01.08.2012 г. на директор на Дирекция "доуи", съдът е приел за неоснователен, като подробно е изложил доводи досежно законосъобразността на спирането на производството на осн. чл. 34, ал. 1, т. 2 по издаване на Решение по жалба на Маринела Д. Йорданова вх. № Ю-631/09.08.2011 г. по регистъра на отдел "Обжалване" при Дирекция"доуи" при ЦУ на НАП, поради наличието на преюдициално съдебно производство по обжалването на АУЗД № 10625/17.05.2011 г. Административното производство е възобновено със Заповед № 631-1/31.07.2012 г., издадена от надлежно упълномощено със Заповед № зеу-575/15.06.2011 г. лице, а решение № 631/11/ е издадено на 01.08.2012 г., поради което съдът е приел, че не са допуснати нарушения на чл. 155, ал. 1 и чл. 156 от ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че като фактическо основание в обжалвания адв е посочен АУЗД № 10625/17.05.2011 г., с който е установено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за ползване на облекчение за млади семейства по реда на чл. 22а т. 3 от ЗДДФЛ, поради което не са налице основание за възстановяване на данък. Производството по издаване на адв е спряно, до влизане в сила на АУЗД, като съдът е приел, че правилно от решаващия орган са зачетени изводите на съда относно правото на данъчно облекчение, доколкото обуславящо е изменението на декларираните обстоятелства с АУЗД, предвид незаконосъобразното според органа деклариране на данъчно облекчение и искане за прихващане или възстановяване на данъка, който е резултат от декларираното облекчение. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. На първо място е неоснователен довода в жалбата, за на Решение № 631/11/01.08.2012 г. на директор на Дирекция "доуи", тъй като сроковете визирани в чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 5 от ДОПК не могат да бъдат спирани, поради преклузивния им характер. На първо място както е приел АС, преценката на решаващия орган относно наличието на основания за спиране на административното производство не подлежи на съдебен контрол, съобразно чл. 34, ал. 3 от ДОПК, поради което с оглед Заповед № 631/23.08.2011 г., правилно АС е приел, че е налице валиден акт за спиране на производството по издаване на процесното Решение. В конкретния случай е спряно административното производство по издаване на Решение от Директора на Дирекция "доуи" при ЦУ на НАП, до приключване на съдебното производство, образувано във връзка с обжалването на АУЗД № 10625/17.05.2011г, което обстоятелство изрично е визирано в Заповедта за спиране, като нейно фактическо основание. На следващо място разпоредбата на чл. 34 от ДОПК визира хипотезите при които производството се спира, какъвто е настоящия случай и съответно се възобновява, което изискване също е спазено. Спирането на производството представлява временно преграждане на развитието му до отстраняване на пречките за движението му. Спорният момент е налице ли са предпоставки за прихващане или възстановяване на декларирания от касаторката в гад за 2010 г. данък за възстановяване в размер от 392.41 лв. с дължими от нея други публични задължения в размер от 389. 65 лв. Правилно съдът е приел, че в хода на проверката е извършена преценка на дължимостта на сумата за възстановяване в оспорения по съдебен ред АУЗД, но поради авансово надвнесен данък, по акта е възприето нулево задължение. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 22а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия: договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или съпруг/а, с който имат сключен граждански брак; 2/ данъчно задълженото лице или съпругът не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит и 3/ ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. В конкретния случай по делото са представени доказателства, че съпругът на жалбоподателката е собственик, на 1/1 ид. ч. от недвижим имот-апартамент, находящ се в гр. Търговище, съгласно подадена декларация, което изключва приложението на чл. 22а от ЗДДФЛ. Подробни доводи досежно неприложимостта на посочената разпоредба са изложени в мотивите на обжалваното решение, които се споделят от настоящия състав, а възражението на касатора в тази насока е неоснователно. С оглед на изложеното и при наличие на влязъл в сила АУЗД № 20625/17.05.2011 г., с който е установено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за ползване на облекчение за млади семейства по реда на чл. 22а т. 3 от ЗДДФЛ, правилно съдът е приел, че не са налице основание за прихващане и възстановяване на данък в размер на от 392.41 лв. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,