Решение № 15498 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2009 г.

Решение № 15498 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венета Атанасова Иванова от с. Благово против решение от 21.05.2009 г. на Административен съд-Монтана, постановено по адм. дело № 219/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на гл. архитект на Община Монтана за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ПР на ЗУТ за строеж "Стопанска постройка" находяща се в УПИ IV, кв. 42 по плана на с. Благово. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество като постанови издаване на удостоверение за търпимост на строежа. Ответната страна Главен архитект на Община Монтана оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваното удостоверение № 12/20.02.2009 г. на гл. архитект на Община Монтана за отказ да се удостовери търпимостта на процесния строеж за законосъобразно, тъй като въпреки че е допустим по действащия към момента на построяването му и към настоящия момент ПУП на с. Благово, то се явява в противоречие със строителните правила и нормативи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че процесният строеж, изграден през 1979- 80 г. е допустим по подробните устройствени планове на селото действащи към момента на извършването му и към настоящия момент, но противоречи на строителните правила и нормативи. В нарушение на чл. 125, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) отстои на 1, 25 м. към благоприятната южна регулационна граница вместо на 1, 5 м и се намира на разстояние 3, 10 м. от жилищната сграда в съседния имот вместо най-малко на 6, 00 м. Установени са и противоречия с действащите норми на ЗУТ, чл. 42, ал. 3 - постройката е с височина 5, 40м., вместо максималните 3, 60 м. Тези нарушения на правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа и на ЗУТ изключват квалифицирането му като търпим по смисъла на §16, ал. 1 ПР на ЗУТ. От друга страна, както пред административния орган, така и пред Административния съд, жалбоподателят не представя доказателства за наличие на правен интерес за издаване на удостоверение за търпимост, което има доказателствена стойност само в нотариално производство. Без правно значение за търпимостта на строежа е и съгласието на съседите, независимо в какво форма е дадено, на което се позовава касаторът. При така установените обстоятелства, вкл. и със заключение по съдебно-техническа експертиза, законосъобразно административният орган и съдът приемат, че строежът не е търпим по смисъла на §16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,