Решение № 305 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5803/2007 г.

Решение № 305 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5803/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. и М. И. Р., град С., срещу въззивно решение № 355 от 16.07.2007 г. по гр. дело № 4853/2002 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че не трябва да се обсъждат по същество доводите относно нищожността на приватизационната сделка по чл. 35 ЗППДОбП (отм.), тъй като не е сезиран с такъв иск. Освен това към момента на сделката земята вече не е общинска. По делото е доказано, че С. о. е продала нещо, което не и принадлежи въпреки положените усилия да бъде осуетена тази приватизация по административен ред. Ответникът по касационната жалба Д. Г. С., действащ като ЕТ "Д", град С., оспорва жалбата. Ответникът по касационната жалба С. о., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е отменил решение от 11.07.2002 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 3170/2001 г. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлил предявените от Т. И. К. и М. И. Р. срещу Д. Г. С., действащ като ЕТ "Д" и С. о. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност на сключения на 23.09.1999 г. между С. о. и Д. Г. С., действащ като ЕТ "Д", договор за продажба на общински нежилищен имот на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП (отм.) с разгърната застроена площ 135.80 кв. м., състоящ се от зала за консумация, кухня с офис и бар-бюфет, склад и санитарен възел заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находяща се в кв.187, парцел ****, м. "Ю" по действащия ЗРП, при съседи: изток - П. река, запад - парк и алея, север - парк и юг - парк. Според въззивния съд са предявени искове за обявяване договора за нищожен поради противоречие на закона и заобикаляне на закона, тъй като са били нарушени правата на ищците по чл. 2 ЗОСОИ да изберат по какъв начин да бъдат обезщетени и поради продажбата на обекта с право на строеж, при условие, че земята е деактувана със заповед на кмета на СО № РД-57-83от 20.02.1999 г. Ищците не са включили в предмета на делото въпросът за валидността на продажбата с оглед наличието на предпоставките по чл. 35 ЗППДОбП (отм.) и съдът не може да се произнася служебно по тях. Разпоредбата на чл. 2 ЗОСОИ е неотносима относно валидността на извършената продажба, тъй като не урежда изисквания към начина за извършването и. Липсва и заобикаляне на закона поради продажбата на обекта с право на строеж при условие, че земята вече не е общинска. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените от касаторите доводи, че при предявяване на иск за обявяване нищожност на договор не е необходимо да има изрично позоваване на конкретно противоречие на закона, а съдът следва да следи за това служебно, както и за възможността във всяко положение на процеса да се въвеждат нови основания за нищожност на сделката. По начало спорният предмет по делото се включва в процеса с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните елементи, посочени в разпоредбите на чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.). Впоследствие в хода на делото и при определени условия по реда на чл. 116 ГПК (отм.) в предмета на делото може да бъде въведен и друг иск. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без индивидуализация на спорния предмет /основание и петитум на иска/ въобще не е възможно провеждането на исково производство. Тя е абсолютно задължителна за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. По начало ищецът е длъжен да уточни обстоятелствата, върху които основава искането си, да изложи фактите, от които черпи правото, чиято защита желае, още с исковата молба и не може да прави това по всяко време в процеса като въвежда нови и различни основания за нищожност на договора. Ето защо правилно е прието, че след като ищците не са включили в предмета на делото въпросът за нищожността на продажбата поради противоречие с разпоредбата на чл. 35 ЗППДОбП (отм.), то съдът не може да се произнася служебно по това. Неоснователен е и другият довод на касаторите за неправилност на обжалваното решение, тъй като договорът е нищожен поради заобикаляне на закона, поради това, че С. о. е продала нещо, което не и принадлежи въпреки положените усилия да бъде осуетена тази приватизация по административен ред. Поначало продажбата на чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба Д. Г. С., действащ като ЕТ "Д", град С., трябва да бъдат присъдени 1 200 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.