Решение № 8027 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3679/2014 г.

Решение № 8027 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3679/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник СГКК гр. Благоевград срещу решение № 64/15.01.2014 г. на Административен съд гр. Благоевград по адм. д. № 688/2013 г., с което е отменено негово писмо изх. № 94-568-01-10-1965/21.06.2013 г. Претендира се неправилност, като се излагат подробни съображения в насока мотивираност на обжалвания акт и приложение на хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР във вр. с чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Ответникът, Георги Петров Милов чрез адв. Игнатова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът, Сони Иванова Цакова-Найденова, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Заключението на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Благоевград е писмо изх. № 94-568-01-10-1965/21.06.2013 г. на началник СГКК гр. Благоевград. С обжалваното решение съдът е приел, че писмото има характер на индивидуален административен акт, като е отменил същото поради липса на мотиви. В текста на решението се прави извод за неясна воля на органа и се прави анализ на приложението на хипотезите на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. Решението на Административен съд гр. Благоевград е правилно като резултат. Касационната инстанция споделя изводите на АС за незаконосъобразност на обжалвания акт поради липса на мотиви. Текстът на обжалваното писмо е неясен и противоречив. В титулната част на същото е изписан отказ за изменение на одобрена кадастрална карта, а в текста на писмото се коментира отказ да бъде продължена процедура по изменение по подадено заявление. Правилен е изводът на АС, че двете волеизявления са противоречиви, доколкото отказът да се продължи процедурата има характер на волеизявление за прекратяване на производство; докато волеизявлението за отказ за изменение на КК и КР е отказ по съществото на спора. Всеки административен акт следва да съдържа фактически основания за издаването му, които са ясни и не създават съмнения относно волята на органа. Противоречието в изложените основания от фактическа и правна страна се приравнява на липса на основания, които са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Без тях не могат да се направят изводи досежно съображенията, мотивирали административния орган да издаде съответното решение, а в случая не може да се направи извод относно волята на този орган. Касационната инстанция споделя извода на АС и относно липсата на правни основания за издаване на акта. В действителност, за да постанови отказ за изменение на КК и КР органът следва да проследи неприложимостта на хипотезите за изменение по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, като аргументира становището си. Следва да се има предвид, че чл. 53, ал. 1 регламентира различни хипотези на изменение на КК и КР и след като заявителят се позовава на две от тях: чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, органът е длъжен да изследва и да мотивира не/приложимостта на всяка от хипотезите, които са самостоятелни основания за изменение на КК и КР. В тази насока, касационната инстанция приема за правилно обжалваното решение на АС гр. Благоевград, което следва да бъде оставено в сила. Недопустимо е допълването на акта с мотиви, изложени в съдържанието на касационната жалба . За пълнота, касационната инстанция приема, че АС не е следвало да прави анализ на фактите по спора, тъй като анализ се изисква при ясна воля на органа и аргументираност на извода му от фактическа и правна страна. Липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорвания акт е достатъчно основание за отмяна на оспорвания акт и без да се прави анализ на фактите по спора, въз основа на събраните доказателства, касаещи спора по същество. ВАС многократно се е произнасял по отношение приложението на чл. 53, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКИР, като доктрината и практиката ясно разграничава двете хипотези на изменение на КК и КР. Горното не се отразява на правилността на решението на съда. Същият правилно е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление с акт, отговарящ на изискванията на приложимите правни норми. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника Георги Петров Милов се дължат разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв., съобразно представен списък с разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК