Решение № 5552 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2008 г.

Решение № 5552 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Славчо Стоев Атанасов, в качеството му на кмет на община Пловдив, срещу решение № 534 от 26.05.2008 г., постановено от АС - Пловдив по адм. дело № 1955/2007 г. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и се иска неговата отмяна. Ответникът - Наум Китанов Китанов счита касационната жалба за неоснователна. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност по подробно изложени съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея правни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение е отменена заповед № ОА-3249 от 30.10.2007 г. на кмета на община Пловдив в частта, с която е определена сумата в размер на 9 250 лв. (без ДДС), която купувачът Наум Китанов Китанов следва да заплати на община Пловдив за да закупи недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Лерин" № 47А, представляващ 1/4 ид. част от УПИ - ХIV-540, кв. 15, целият застроен и незастроен от 411 кв. м, по плана на кв. Кишинев-Смирненски и вместо това е определил сумата, която следва да бъде заплатена от купувача на 1 030 лв. За да постанови този резултат съдът е приел жалбата за процесуално допустима за разглеждане, съобразил се е, от една страна с решението по адм. дело № 1270/2002 г. и решението по адм. дело № 494/2002 г. на Пловдивския окръжен съд, и от друга - със заключението на назначената по делото оценителна експертиза. Приел е още, че административният орган е определил оценка по-висока от предвидената в норматива на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за цените на общинските недвижими имоти, приета с решение № 181/2000 г. на общински съвет Пловдив и базисните цени по глава VII от ППЗДС (отм.) от една страна, а от друга - предложената цена не съответства на указанията дадени в мотивите към решението по адм. дело № 494/2002 г. Така постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили по следните съображения: Не се спори по делото, че с молба вх. № 91-94-К-18 от 26.03.2001 г. Наум Китанов Китанов, в качеството му на наследник на Наум Китанов Ангелов, е направил искане до кмета на община Пловдив да закупи полагащата му се ид. част от парцела, върху който наследодателят му е имал учредено и реализирано право на строеж, на основание ПМС № 235/1996 г. Съгласно действащата към този момент правна уредба (чл. 35 от ЗОбС) продажбата на недвижим имот - частна общинска собственост, се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2. Видно от чл. 51 на приложената по делото Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 54 взето по протокол № 7 от 9.03.2000 г. продажбите на имоти или на идеални части от тях (т. е. сделка по чл. 46, ал. 1, т. 1 от същата Наредба) се извършват след решение на общинския съвет. Съгласно § 3, ал. 1 от ПМС № 235/19.09.1996 г. продажбите по § 1 и § 2 се извършват по реда, установен за продажба на държавни, съответно на общински жилища. Такова решение на общинския съвет, с което собственика на имота да е дал съгласие и да е определил основните параметри на сделката (цена и др.) не е приложено по делото. Следователно кметът на общината е издал заповед № ОА-129 от 6.02.2002 г., с която е наредено да се продаде на Наум Китанов Китанов недвижим имот - частна общинска собственост, а именно 1/4 ид. част от парцел ХIV-540, кв. 15 (нов), стар - 68 по плана на кв. "Кишинев-Смирненски", в нарушение на изискванията на чл. 51 вр. чл. 46, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 54 взето по протокол № 7 от 9.03.2000 г. С решението от 12.12.2002 г. постановено от Пловдивския окръжен съд по гр. дело № 494/2002 г. е прието, че оспорената пред него заповед № ОА-129 от 6.02.2002 г. на кмета на община Пловдив е незаконосъобразна и като такава е била отменена, а преписката - върната на административния орган "за издаване на законосъобразен административен акт" при спазване на дадените от съда указания. В мотивната част на решението е посочено, че на основание § 2, ал. 1 от ПМС № 235/1996 г. цената на имота, за който кандидатства Китанов следва да бъде определена съгласно разпоредбите на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, озаглавена "Базисни цени при определяне на пазарните цени на недвижимите имоти". Решението на съда е влязло в сила на 2.01.2003 г. и съгласно разпоредбите на чл. 220 от ГПК (отм.) е било задължително за кмета на общината. При повторното разглеждане на преписката отново е нарушен ЗОбС и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, тъй като посоченият по-горе в настоящите мотиви порок не е изправен - отново липсва решение на собственика в лицето на общинския съвет. Придобиването на право на собственост върху земята, върху която е отстъпено право на строеж е обусловено от осъществяването на сложен фактически състав - 1. предявяване на искане за придобиване на собствеността; 2. решение на общинския съвет в качеството му на собственик; 3. заповед на кмета на общината, която представлява офертата на собственика отправена към кандидат-купувача и в която се пресъздава взетото вече решение на общинския съвет за определяне на купувача на имота, цената и другите плащания и 4. сключване на договор за продажба между кмета на общината и определения в решението на общинския съвет купувач. В това производство административният орган - кметът - представлява общината, като собственик на земята и действа от нейно име като равнопоставена страна, а не като орган на власт. На общинския съвет, като разпоредител с общинската собственост е възложена проверката за наличие на предпоставките по § 1 и § 2 от ПМС № 235/19.06.1996 г., при които общината би формирала и изразила воля за продажба на своята собственост. Ето защо издаваните в това производство актове имат различна правна природа - заповедта на кмета не съдържа властнически волеизявления, поради което не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП (отм.), сега чл. 21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол. Същественото в случая е именно това, че заповедта, която е издадена от кмета на общината във връзка с искането за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, няма качеството на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С тази заповед се определят съществените елементи на договора за продажба, така както те са фиксирани в решението на общинския съвет. Самата тя представлява формата, в която законът предвижда да бъде направено предложението за продажба от страна на продавача. Заповедта създава за купувача единствено правото да приеме или не предложението, не и други права или задължения. Затова дори когато кметът е нормативно обвързан при определяне на цената като съществен елемент от бъдещия договор заповедта не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Тя е едностранно гражданско волеизявление, насочено към равнопоставен правен субект. Правата и задълженията от него възникват едва с приемането му при сключване на договора. Поради това и пътят за защита на купувача в случай, че предложената цена е била определена в нарушение на закона е само гражданскоправен - чл. 59 вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо настоящата инстанция намира, че като е изменил оспореният акт в частта му за цената съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,