Решение № 10684 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2011 г.

Решение № 10684 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Уасам Абдулла Сюлейман, гражданин на Ирак против решение № 7243 от 26.05.2011 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 1773/2010 г. Процесуалният представител на жалбоподателя по делото поддържа касационната жалба по съображения в писмена защита и иска уважаването й. Ответникът в касационното производство - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е съобразено с доказателствата по делото. Сочи, че това е втората молба на жалбоподателя, като първият отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е потвърден от съда, а по време на второто административно производство не се сочат нови факти и обстоятелства, различни от изложените преди това, както и че представената от жалбоподателя бежанска история не дава основание да се приеме, че самото му присъствие в Ирак е опасно за него. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Пред тричленния съдебен състав на ВАС касаторът е обжалвал решение № 557/23.11.2009 г. на председателя на ДАБ при МС за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Тричленният състав е отхвърлил жалбата срещу решението в частта, в която е отказан бежански статут с мотивите, че молбата във връзка с която е образувано административното производство е последваща молба, като чужденецът не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Посочено е, че заявените от жалбоподателя факти и обстоятелства от семеен и икономически характер са били обсъждани на предишното административно производство. Възприел е изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за извода му, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите-раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Съдът е приел също така, че решението в частта, с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно, тъй като не са налице основанията за предоставянето на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът, изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак е приел, че не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Приел е, че в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Посочено е, че установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 на СЕО. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на бежански статут. Причините, посочени от чужденеца предизвикващи в него страх от завръщането му в държавата на произход не са свързани с неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. По-голямата част от сочените причини са били вече обсъдени при първоначалното производство за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, завършило с отказ за предоставяне на закрила по ЗУБ и в този смисъл не са нови обстоятелства. За първи път в процесното административно производство чужденецът изтъква като причина за страха му от завръщане, отправена заплаха до него от сунитска организация "Бригадите на Салахаддин Аюби". Посоченото обстоятелство, освен че поражда съмнение относно достоверността му, тъй като не е съобщено при първоначалното интервю на чужденеца в хода на предходното административно производство, не може да се свърже и с причините, визирани в чл. 8 от ЗУБ. Неправилно обаче е решението на тричленния състав на ВАС в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут. В тази част от спора съдът е постановил неправилно решение, тъй като е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Допуснатите нарушения от съда се изразяват в това, че съдът не е съобразил непълнотата на изпратената му административна преписка. Видно от обжалваното решение на ДАБ е, че за ситуацията в Ирак, административният орган е черпил информация от становище на МВнР вх. № 2122 от 20.07.2009 г. това становище не се намира по преписката. От друга страна, при оценка на ситуацията в Ирак съдът се е позовал в решението си на меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, който му бил служебно известен. Този меморандум не се намира по делото. При това положение, касационната инстанция се намира в положение, при което не може да прецени обосноваността на изводите, както на съда, така и на административния орган относно ситуацията в Ирак. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е изложен на опасност от тежки посегателства. Следователно, основната предпоставка за прилагане на тази правна норма е наличие на въоръжен конфликт и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. В цитираното от съда решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. е прието, че чл. 15, б. "в" от цитираната директива има предвид заплахи в по-широк план, поради което при всички случаи следва да се извършва преценка за положението в страната на произход и преценката за наличие или не на въоръжен конфликт - вътрешен или международен. В конкретния случай поради липсата по делото на документите, описващи ситуацията в Ирак, преценявани от административния орган и съда, касационната инстанция е в невъзможност да провери обосноваността на направените изводи. От друга страна, ситуацията е динамична, което налага преценката относно необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца, да се извърши въз основа на анализ на ситуацията и към настоящия момент. Това налага отмяна на решението на тричленния състав на ВАС в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу решението на ДАБ относно отказа на хуманитарен статут, отмяна на решението на председателя на ДАБ в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд