Решение № 25 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2022 г.

Решение № 25 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2022 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 192 от 1.07.2022 г., постановено по административно дело № 172/2022 г., Административен съд – Смолян е: 1) отменил решение № 2153-20-76/18.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на И. И. от гр. Златоград против разпореждане [номер 18.03.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване"; 2) отменил разпореждане [номер 18.03.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване"; 3) върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по нея в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Смолян да заплати на И. И. разноски в размер на 325 лв. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Смолян. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспореното решение. В допълнително становище, подадено от юрисконсулт Димова в качеството й на процесуален представител на касатора, се поддържат заявените от него искания, като е възведена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторовият повереник прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като моли, ако се присъди такова, то да е в по-нисък размер. Ответникът по касация И. И. от гр. Златоград, действащ чрез пълномощника адвокат Гюнелиев, в писмени отговор и становища обосновава позиция за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното разпореждане от 18.03.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Смолян е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. И. по заявлението му от 17.02.2022 г. с мотиви, че не отговаря на едно от условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО – няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 13 години, 1 месец и 25 дни, като не е зачел установеният извън тях стаж от наборна военна служба – 2 години и 1 ден, за действителен осигурителен стаж. Недоволен от разпореждането, И. го е обжалвал по административен ред, като е аргументирал теза, че времето, през което дадено лице е било на наборна военна служба, следва да се включи в общия осигурителен стаж по чл. 68 от КСО като действителен такъв. С оспореното пред Смолянския административен съд решение от 18.05.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян също не е зачел за действителен стаж периода на наборната му военна служба, включен в общия осигурителен стаж, и е извел извод, че заявителят не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е потвърдил разпореждането. За да уважи сезиралата го жалба от И. против решението на директора на ТП на НОИ – Смолян, първоинстанционният съд е приел, че макар и постановено от компетентен орган в изискуемата от закона форма и при спазване на дължимата процедура, то е издадено при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че изслужената от И. редовна военна служба от 10.02.1972 г. до 10.02.1974 г. с продължителност от 2 години и 1 ден следва да му се зачете като действителен стаж. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 18.05.2022 г. и потвърденото със същото разпореждане от 18.03.2022 г. Изпращайки преписката на административния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето на изслужена наборна военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, а сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е неотносима към спорния период. В случая са приложими разпоредбите на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.) и и чл. 9 от отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ, отм.). Поради това времето на наборна военна служба в периода от 10.02.1972 г. до 10.02.1972 г. с продължителност 2 години и 1 ден трябва да се зачете не само за трудов стаж от трета категория, а и като действителен осигурителен стаж, което налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобил ли е И. към датата на заявлението му от 17.02.2022 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В същия смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Смолян е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 400 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява основателно съобразно ниската действителна фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата за казуса редакция), този размер следва да се редуцира до сумата от 350 лв. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските трябва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,