Решение № 11901 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Лазарова, срещу решение 1558 от 24.11.2022 г., постановено по административно дело 2224/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което: 1) е отменено решение 2153-03-129 от 29.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-03-01165784 от 15.07.2022 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна; 2) осъдено ТП на НОИ - Варна да заплати на Роял Петс Белослав ЕООД сумата от 550 лв. за направените деловодни разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на уважената с него жалба на дружеството. Ответникът Роял Петс Белослав ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Димова, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесните задължителни предписания от 15.07.2022 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на Роял Петс Белослав ЕООД да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от дружеството за Д. Маринова за периода от 27.01.2022 г. до 31.05.2022 г. Контролният орган на НОИ се е позовал на констативен протокол от същата дата, в който са обективирани резултатите от извършената проверка и в който е отразено, че в периода от 27.01.2022 г. и към 01.02.2022 г. дружеството няма търговски обект, в който Д. Маринова да е извършвала реално трудова дейност по сключения между нея и Роял Петс Белослав ЕООД трудов договор, която да е основание за осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО. Предписанията са обжалвани от адресата им пред директора на ТП на НОИ Варна, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. Изложил е съображения, че ако и да е безспорно, че Д. Маринова е назначена на длъжността продавач-консултант в дружеството-жалбоподател от неговия управител, и осигурителят й надлежно е подал изискуемите декларации и уведомления и са внесени дължимите осигурителни вноски, установените при проверката факти, че първото зареждане на търговския обект (зоомагазин) със стока за продажба (храна за животни) е на 28.03.2022 г., касовият апарат е въведен в експлоатация на 29.03.2022 г., а първият отчет е генериран на 09.04.2022 г., сочат, че Д. Маринова не е изпълнявала трудова дейност по сключения на 27.01.2022 г. трудов договор с дружеството, вкл. и към момента на временната неработоспособност 01.02.2022 г., за която да подлежи на осигуряване от януари 2022 г. до май 2022 г., съответно не е и осигурено лице по смисъла на КСО. Извел е извод, че контролният орган законосъобразно е процедирал по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО с издаването на обсъжданите задължителни предписания за заличаване на данни. В оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е обосновал теза, че обсъжданите административни актове са материално незаконосъобразни. На база на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че дружеството-работодател е било новорегистрирано (на 14.01.2022 г.) с цел да създаде и експлоатира зоомагазин, което намерение е било реално осъществено и магазинът за търговия с храна за животни продължава да функционира. Едноличен собственик на Роял Петс Белослав ЕООД е С. Стоянов, с когото Д. Маринова живее на съпружески начала, а търговският обект, в който се осъществява дейността, е предоставен безвъзмездно от майката на Д. Маринова. Независимо, че началото на стопанската дейност започва два месеца по-късно, наемането на работник в дружеството в хода на подготовката за откриване на магазина е нормално и житейски логично. Подготовката на помещението, осигуряването на стоки, с които да се зарежда магазина, създаването на рекламни материали е част от дейността на дружеството, без значение, че то към онзи момент още не е било извършило продажби. Логично е и лицето, което е било наето да продава в семейния магазин, до началото на функционирането му по предназначение да извършва необходимите подготвителни дейности да освежи помещението, да го оборудва с обзавеждане и да го зареди със стоки. Дори и в длъжностната характеристика като задължения на продавач-консултанта е записано, че следва да поддържа търговския вид на работното място, аранжира стоките на щанда и витрините, а в т. 3 Допълнителни задължения е записано, че изпълнява и други задължения, възложени от прекия ръководител, свързани с работата. Привеждането на помещението в търговски вид и подготовката му за основната дейност, представлява осъществяване на трудова дейност от Д. Маринова, тъй като се извършва при сключен трудов договор и в изпълнение на функциите, които са възложени на лицето по него. По тези съображения съдът е приел, че изводът на административния орган за липса на трудова дейност от Д. Маринова е неправилен, доколкото към фактите е подходено формално, а не в тяхната логична взаимовръзка, без да е извършена обективна, всестранна и пълна преценка. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на директора на ТП на НОИ - Варна за липса на пороци при издаването на предписанията и на потвърдилото ги административно решение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на търговското дружество. Касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Тезата на административния орган, че Д. Маринова няма качеството на осигурено лице, тъй като не са извършвала трудова дейност, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В производството пред първоинстанционния съд е опроверган решаващият извод на административните органи, че към релевантния момент Д. Маринова не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не била извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и на потвърдените със същия предписания. По делото е надлежно установено, че Д. Маринова реално е осъществявала трудова дейност по сключения с нея договор с Роял Петс Белослав ЕООД, преди да излезе в отпуск поради временна неработоспособност, като е престирала труд, изразяващ се в подготвителни дейности по привеждане на търговския обект във вид годен за осъществяване на стопанска дейност - част от вменените й задължения по длъжностна характеристика, поради което към релевантния момент има качеството осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на това незаконосъобразно е предписано на осигурителя да заличи подадените от него данни за Д. Маринова. Следователно процесните задължителни предписания са издадени при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да ги издаде, което сочи, че както предписанията, така и потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ Варна, са материално незаконосъобразни. Като е установил това и е уважил подадената до него жалба като основателна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. За пълнота следва да се посочи, че свидетелските показания на И. Маринова (майка на Д. Маринова) са преценени от съда съобразно изискванията на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, а безвъзмездното предоставяне от тъща на зет на помещение за магазин, в който ще работи дъщеря й, дори и да не беше формализирано в нарочно изготвен договор за заем за послужване, е житейски логично и очевидно е извършено, за да се подпомогне осъществяването на семейния бизнес. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,