Решение № 402 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2011 г.

ВАСII отделение10.01.2012 г.докладчик т Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Тончо Веселинов Стоянов, респективно на правоприемниците му Розка Маркова Веселинова, Веселка Тончева Веселинова и Орлин Тончев Веселинов, тримата от гр. София, срещу решение № 302/16.12.2010 г., постановено по адм. д. № 156/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, в частите му, с които Заповед № РД -18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е отменена и преписката върната за ново произнасяне от административния орган. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 7012/2011 г. на Върховния административен съд, образувано по касационната жалба в тази част. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в прекратителната му част, от касационните жалбоподатели в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщението, пред 5-членен състав на Върховния административен съд. ОСТАВЯ в СИЛА решение № 302/16.12.2010 г., постановено по адм. д. № 156/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, в частите му за оставяне на жалбата на Тончо Веселинов Стоянов без разглеждане и за присъдените разноски по делото. В тази част решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 402 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Тончо Веселинов Стоянов, починал в хода на производството пред касационната инстанция, като на негово място са конституирани правоприемниците му Розка Маркова Веселинова, Веселка Тончева Веселинова и Орлин Тончев Веселинов, тримата от гр. София, които поддържат касационната жалба срещу решение № 302/16.12.2010 г., постановено по адм. д. № 156/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил изцяло, като в нея се развиват оплаквания за нищожност на решението, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, неприсъждане в пълния им размер на направените разноски по делото. Иска се решението да се обяви за нищожно или се отмени с произтичащите от това последици.

Ответниците не са изразили становища по касационната жалба.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е насочена срещу решението само в частта му, в която жалбата на Тончо Веселинов Стоянов е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като счита същата за неоснователна и предлага да се остави без уважение.

С обжалваното решение Административен съд - гр. Кюстендил, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК:

  1. отменил по жалба на Тончо Веселинов Стоянов и Орлин Тончев Веселинов Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землище гр. Кюстендил в: частта за имот с идентификатор 503.922, относно неотразяване в площта на същия на поземлен имот 4466, както и относно записване на целия имот 503.922 в регистъра като собствен на община гр. Кюстендил; в частта, с която в кадастралната карта е отразена в имот с идентификатор 503.922 сграда с идентификатор 503.922.11, като в тези отменени части върнал преписката на административния орган орган за ново произнасяне със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, за нанасяне на имота и сградата със отделен идентификатор и записването им като собствени на жалбоподателите;
  1. оставил без разглеждане жалбата на Тончо Веселинов Стоянов и Орлин Тончев Веселинов срещу посочената по-горе заповед, в частта за имот с идентификатор 503.922, относно неотразяване в площта на същия на поземлен имот с номер 4465, както и в частта й, с която са нанесени в имот 503.922 сгради с идентификатори 503.922.3, 503.922.5, 503.922.9 и 503.922.12, като прекратил производството по делото в тази част.
  1. осъдил Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски съобразно уважената част на жалбата.

За да постанови решението си съдът се позовал на заключението на вещото лице и представените писмени доказателства, като счел, че заповедта е незаконосъобразна в отменената част, а в прекратителната, че жалбоподателите не са доказали правен интерес и не са активно легитимирани да я оспорват в посочената по-горе част.

В представената писмена защита от касационните жалбоподатели, се поддържа касационната жалба срещу решението във всичките му части и се твърди нищожност.

Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, както и че решението не е нищожно, а валидно, тъй като е постановено от компетентния съд съгласно чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК.

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу решението, в частта му, с която оспорената заповед е отменена и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, със задължителни указания за тълкуването и прилагането на ЗКИР. В тази част решението е благоприятно за жалбоподателите, респективно за правоприемниците на починалия касационен жалбоподател Тончо Веселинов Стоянов, поради което съгласно чл. 210, ал. 1 АПК касационната жалба срещу решението в същата част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Касационната жалба срещу решението в частта му за оставяне на жалбата без разглеждане и производството по делото е прекратено, същата има стойност на частна жалба, а решението - на определение. Определението е законосъобразно. От събрания по делото доказателствен материал и от заключението на вещото лице се установява, че претендираният имот с номер 4465 е бил записан в разписния лист към плана на града, на други лица, а жалбоподателите не са представили доказателства, че те са собственици на същия, включително и на сградите върху него. С оглед на това жалбоподателите не се легитимират като заинтересувани лица по смисъла на чл. 49, ал. 4 ЗКИР, да предявяват жалба срещу заповедта в посочената й част с искане да се отмени и имотът да се нанесе в кадастралната карта, както и да се запишат в тяхна собственост имотът и сградите. При правилно прилагане на закона съдът е приел, че те не са активно легитимирани и оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Освен това спорове за собственост не се разглеждат и решават в административното производство, а същите са от компетентност на гражданските съдилища. В касационната инстанция не се представят писмени доказателства, от които да се изведат други правни изводи относно легитимацията на жалбоподателите.

Съдът правилно е определил и разноските по делото, като не е присъдил изцяло същите, тъй като се е съобразил с частичното уважаване на жалбата. Решението /определението/ в частта за разноските е съобразено с чл. 143, ал. 1 и 3 АПК, както и с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК, както се твърди от касационните жалбоподатели, поради което решението, в частта му, имащо стойност на определение, следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав

Цитирани разпоредби

1