Решение № 6707 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2008 г.

Решение № 6707 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Емил Цветанов Тодоров от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Е. Цотов, срещу Решение № 1229 от 1.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1130/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно при наведени отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в заключението мотиви. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е започнало по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ , предявен от пълномощник на Емил Цветанов Тодоров от гр. Варна срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София за сумата в размер на 150 лв. направени разноски за адвокатски хонорар, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с наказателно постановление, издадено от ответника срещу ищеца и отменено по реда на съдебното обжалване. С обжалваното решение съдът е приел, че искът е неоснователен. Приел е още, че макар и да е налице отменен по съответния ред административен акт, не е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи възнаграждението за адвокатска услуга по договор за правна помощ и съдействие и вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ , настъпили вследствие незаконосъобразния акт. Настоящата съдебна инстанция, като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и съгласно правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира обжалваното решение за правилно, а касационната жалба - за неоснователна по следните съображения: Съдът е установил правилно фактическата обстановка, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Не се спори между страните, че с решение № 456 от 14.03.2008 г., постановено по НАХД № 5620 по описа за 2008 г., Районен съд - Варна е отменил поради незаконосъобразност наказателното постановление, издадено от Директора на РД - "Автомобилна администрация" - Варна, с което на Емил Цветанов Тодоров е била наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. В производството пред Районния съд процесуално представителство по отношение на Емил Тодоров е осъществил адв. Цотов, въз основа на упълномощаване от законния представител на дружеството. По делото са били представени доказателства за платен адвокатски хонорар на адв. Цотов в размер на 150 лв. и е било поискано присъждане на разноски. Съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски - липсва диспозитив по отношение на искането. Решението на районния съд не е обжалвано. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 1 от ЗОДОВ , по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По същество с този иск се твърди осъществено спрямо ищеца непозволено увреждане от съответния държавен орган в рамките на осъществяваната от органа професионална дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице като за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони - § 1 от ЗР на ЗОДОВ . Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи елементите й по чл. 1 от ЗОДОВ . Направените разноски по водене на административно-наказателното дело обаче не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи пряко и непосредствено от незаконосъобразен административен акт отменен по съответния ред, тъй като жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на разноските в административно-наказателното съдебно производство. Вредите са настъпили от процесуалното бездействие на касатора и неговият пълномощник в административно-наказателното производство, които не са обжалвали решението на районния съд в частта за разноските и затова не са в причинно-следствена връзка по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ с издаването и отмяната на наказателното постановление, както правилно е преценил това и решаващият съд. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,