Решение № 12234 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника юрк. А. Иванова, срещу Решение 1152/12.04.2024 г., постановено по адм. дело 583/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С него по жалба на А. М. Б. с ЕТ А. Б. , ЕИК 202538291, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00860/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8618 от 26.01.2021 г. и ответната страна е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ЕТ в размер на 24 210 лв. Съдебното производство е на етап втора касация, след като с Решение 6087/08.06.2023 г., постановено по адм. дело 9272/2022 г. по описа на ВАС е отменено Решение 1080/20.06.2022 г., постановено по адм. дело 175/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ по същество предвид съвкупната оценка на фактите и събраните доказателства. Счита за неправилни съдебните изводи за липса на свързаност между ЕТ и Сани Холидей ООД и на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансова помощ по мярката в противоречие с поставените цели. В подкрепа на оплакванията привежда нормите от Регламент (ЕО) 1306/2013, Наредба 30/11.08.2008 г. и тълкуването, дадено в решението по дело С-434/2012. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - А. М. Б. с ЕТ А. Б. , чрез процесуалния си представител адв. Г. Янев, оспорва касационната жалба по съображенията, развити в представените в писмени бележки в хода на делото и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 21.10.2024 г. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрола за законосъобразност в производството пред Административен съд - Благоевград е бил АУПДВ 01/311/00860/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8618 от 26.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на ЕТ А. Б. по т. II и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 329 145,68 лв. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са установени фактите във връзка със задължителните указания в Решение 6087/08.06.2023 г. на ВАС по адм. дело 9272/2022 г. С договор за наем на недвижим имот от 22.04.2013 г. Сани-Холидей ООД е предоставило на ЕТ А. Б. за временно и възмездно ползване хотел и ресторант, находящи се в два различни ПИ с идентификатори 47408.501.37 и 47408.501.36 по КК на [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград. Видно от представения НА 141, том I, с рег. 1455/18.04.2012 г., собственик на хотелския комплекс е Сани-Холидей ООД. На 30.11.2014 г. между ДФЗ и ЕТ А. Б. е сключен Договор 01/311/00860 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 с предмет Основен ремонт на ресторант и вила с фитнес, находящи се в ПИ с идентификатор 47408.501.36 и 47408.501.37 в [населено място], [адрес], общ. Гърмен, обл. Благоевградска . Окончателният размер на отпуснатата помощ за реализирането на Проект 01/311/00860 от 15.05.2013 г. е в размер на 329 145,68 лв. Производството за издаване на обжалвания АУПДВ е открито от административния орган с писмо от 30.10.2019 г. във връзка с извършените проверки за изпълнение на задълженията по договора от 30.11.2014 г. Констатациите и заключенията на проверяващите са отразени в изготвената докладна записка от директора на дирекция Противодействие на измамите към ДФЗ от 11.03.2020 г. Задълженото лице е депозирало отговор в указания 14-дневен срок с писмо от 19.11.2019 г., който е приет за неоснователен при издаването на акта. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертизи (ССЕ), чиито заключения са приобщени към доказателствения материал в с.з. на 27.03.2024 г. Двете експертизи са кредитирани от съда като неоспорени и отговорите на поставените въпроси са отнесени в подкрепа на крайния извод за незаконосъобразност на АУПДВ. От констатациите на вещото лице Симеонова стават ясни характеристиките, достъпа, разположението и ползването на ресторанта и хотелската част. Според заключението на ССЕ, ЕТ е водил самостоятелно счетоводство и е използвал в дейността си фискално устройство, като отчетените разходи за наем за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. са в общ размер на 33 500 лв. и за ел. енергия в общ размер на 21 116,68 лв. Първоинстанционният съд е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и основателна по изложените мотиви в решението. В резултат от проверката за валидността на акта е прието, че е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. По същество съдът е обсъдил оплакванията на жалбоподателя срещу изводите в АУПДВ за функционална несамостоятелност на обектите и създаване на изкуствени условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи неправомерно предимство. В тази насока са изложени съображения, че от страна на административния орган по делото не е доказано наличието на факти, свидетелстващи за наличие на умишлена координация и заобикаляне на целите по мярката от ЕТ. Географската връзка между инвестиционните намерения и гарантираното му конституционно право да развива и упражнява трудова дейност, в т.ч. да кандидатства самостоятелно за финансиране на собствен проект, опровергават твърденията на проверяващите относно субективния елемент. Сани Холидей ООД не е имало задължения към ДФЗ, тъй като фирмите-съдружници с апортни вноски в неговия капитал до този момент - Сигма Холидей ЕООД и Делта Бисер ЕООД са заличени, а заедно с това и произтичащите задължения от отпуснати средства по САПАРД за изграждане на туристически обекти. Твърдението, че Б. не е имал необходимите опит, знания и квалификация, за да ръководи дейностите по проекта се опровергават от констатациите в АУПДВ по повод на приходната част на проекта за проверяваните 2016 г., 2017 г. и 2018 г. На следващо място съдът е приел, че общата реклама на ресторанта, винарната и фитнеса, съвместно с хотелския комплекс Делта и наличието на обща рецепция между Сани Холидей ООД и отдадените под наем на ЕТ части от комплекса, също не подкрепя изводите за преплитане на дейностите. По изложените мотиви административният съд е отменил процесния АУПДВ като незаконосъобразен. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград е валидно и допустимо, но неправилно. Между страните по делото не е налице спор по фактите, а по тълкуването и приложението на относимите законови разпоредби. Пределите на правния спор са очертани от първостепенния съд в съответствие с указанията по чл. 224 АПК на касационната инстанция в Решение 6087/08.06.2023 г. по адм. дело 9272/2022 г. Въз основа на събраните доказателства административният съд необосновано и неправилно е приел, че от обективна и субективна страна не са налице обстоятелства за заобикаляне на правилата и изкуствено създадени условия за получаване на помощта по мярката. Предмет на преценката по същество са констатациите и изводите по т. II от процесния АУПДВ от 26.01.2021 г., свързани със сключения между ДФЗ и ЕТ А. Б. Договор за отпускане на финансова помощ 01/311/00860 от 30.11.2014 г. функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г. на МЗХ, водещи до осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Съгласно чл. 19 от наредбата, не се предоставя финансова помощ за проекти за изграждане и модернизиране на туристически обекти с повече от 20 помещения за настаняване. С оглед на посоченото ограничение е безспорно, че хотелски комплекс Делта , разположен в ПИ с идентификатори 47408.501.36 и 47408.501.37, е недопустим за подпомагане по конкретната мярка a priori, тъй като разполага с общ капацитет за настаняване от 55 стаи и апартаменти. Съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Изискванията са дадени алтернативно, т.е. наличието на всяко от двете обстоятелства е достатъчно, за да бъде отказано предоставянето на помощта. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а според чл. 46, ал. 3, т. 1 от наредбата, РА може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Легалните дефиниции за изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност са дадени в § 1, т. 31 и т. 32 ДР Наредба 30/11.08.2008 г. - всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011 и съответно, изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Правилото на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011, отм. считано от 31.12.2014 г., е аналогично с цитирания в АУПДВ чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, според който, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Преценката за наличие на изкуствено създадени условия изисква установяването на обективни и субективен елементи, като в този смисъл са решенията на СЕС от 21.07.2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb и от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила ЕООД. Според т. 39 от решението по дело С-515/03, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Според т. 43 от решението по дело С-434/12, във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. Съвкупният анализ на фактите и доказателствата, включително заключенията на ССЕ, СТЕ, противоречията между обясненията на А. Б. в административното производство и изслушването му в с.з. на 09.05.2022 г., потвърждава изводите в АУПДВ за функционална несамостоятелност на проекта и изкуствено създаване на условия между ЕТ и Сани-Холидей ООД, необходими за получаване на помощта в отклонение на целите по мярката. В противоречие с мотивите в обжалваното съдебно решение, сключеният договор за наем от 22.04.2013 г. и личното познанство между физическите лица в случая не са единствените факти, установяващи наличието на умишлена координация, която води до заобикаляне на целите, които трябва да се постигнат по мярката. Не се споделят доводите за неотносимост на факта, че след изтичането на срока на наема активът, обект на помощта, остава в полза на Сани Холидей ООД поради противоречие с разпоредбата на чл. 17 Наредба 30/11.08.2008 г. на МЗХ. Съгласно посочената разпоредба, проектите се изпълняват върху имот - собственост на кандидата, или в случай на проекти, изпълнявани върху имот, който не е собствен, кандидатът представя документ за ползване върху имота за срок не по-малък от 6 години от датата на подаване на заявлението за подпомагане в случай на кандидатстване за разходи за закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производството и/или обновяване на сгради и/или помещения, за които не се изисква разрешение за строеж в съответствие със ЗУТ. Изолираната преценка на релевантните факти не съответства на тълкуването, дадено в решенията на СЕС по дела С-515/03 и С-434/12. Географската връзка между инвестиционните намерения на ЕТ и срокът на договора за наем в случая могат да бъдат отнесени само към обективните елементи на разглежданото понятие. Тези критерии неправилно са мотивирали съдебните изводи за отсъствие на субективния елемент. Резултатите от заключенията на СТЕ и ССЕ не водят до извод за незаконосъобразност на АУПДВ и не опровергават наличието на функционална несамостоятелност на инвестицията. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключенията на вещите лица, а да ги обсъди заедно с другите доказателства по делото. От констатациите на вещото лице П. Кавръкова по ССЕ се установява, че данните за осчетоводени наеми и разходи за ел. енергия от ЕТ А. Б. са само по фактури в периода от м. 12.2014 г. до м. 12.2015 г. и не обхващат последващите спорни периоди, вкл. счетоводни регистри не са били представени за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Същевременно, договорът за наем на недвижимия имот със Сани-Холидей ООД е от 22.04.2013 г. и не са представени данни за осчетоводени наеми преди сключването на договора с ДФЗ от 30.11.2014 г. Като съществен пропуск следва да отбележи липсата на информация относно финансирането на инвестицията от страна на ЕТ в размер на 119 304,57 лв. (разликата между 448 450,25 лв. и оторизираната/изплатена сума в размер на 329 145,68 лв.), равняваща се на 30% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 01/311/00860 от 15.05.2013 г. Поставените въпроси на ССЕ за това дали ЕТ А. Б. е разполагал с регистрирано фискално устройство или е използвал фискални касови устройства на други търговци, както и дали са отразявани редовно финансовите операции от търговската дейност на бенефициера са неотносими към предмета на доказване. От отговора на експертизата по въпрос 2 става ясно, че счетоводството е водено формално и в разрез с изискванията на Наредба 30/11.08.2008 г. , тъй като останалите счетоводни сметки за приходи и разходи не са заведени по начин, който може да индивидуализира проследяване на всеки договор с ДФЗ. По отношение на заключението на СТЕ е достатъчно да се посочи, че в отговора по въпрос 2 вещото лице е констатирало, че с договор за наем от 01.10.2017 г. между Сани Холидей ООД наемодал и Сани Холидей-2011 ООД наемател, е отдадена под наем сграда с идентификатор 47408.501.36.1 по КККР на [населено място]. Именно на приземния етаж се намира процесният обект - ресторант с идентификатор 47408.501.36.1.25. В тази връзка изложените от касатора доводи, че наличието на икономическа обвързаност между търговците води до изкуствено създаване на условия за получаване на предимства, в противоречие с целите по мярката и наличие на съгласувани действия за постигане на определена, несъответстваща на целите на финансиране на подмярката цел - заобикаляне на разпоредба от подзаконовия акт са основателни и се подкрепят от събраните по делото доказателства. По изложените доводи настоящият съдебен състав счита, че Решение 1152/12.04.2024 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 583/2023 г., е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на А. М. Б. с ЕТ А. Б. срещу процесния АУПДВ. С оглед изхода от спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител в касационната жалба, ЕТ следва да заплати на ДФ Земеделие сумата от 3 800 лв., от която 3 400 лв. държавни такси за касационните производства и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размер на 400 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,