Решение № 7235 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. Е., гражданин на Египет, чрез адв. С. Мадин, против Решение 7719 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 2495/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел на чужденеца да бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Редовно призован за съдебно заседание, М. А. Е. се явява лично и с адв. Мадин, който поддържа жалбата, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображенията, изложени в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва касационната жалба, а по същество излага доводи за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на М. А. Е., гражданин на Египет, срещу Решение 2548/06.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него две интервюта в хода на производство пред административния орган, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на заместник-председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. А. Е. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество не е имал проблеми с властите в държавата по произход, които да обосновават основателен страх от преследване поради неговата религия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като е направил извод, че в случая опасенията на чужденеца за преследване в Египет поради набеждаването му от българските власти за член на организацията [организация] не се базират на конкретни факти. Приел за неотносими представените доказателства във връзка с твърденията за преследване на членовете на [организация] в страната по произход. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. А. Е. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, предвид Египетските закони, които предвиждат свобода на вътрешното движени, пътуванията в чужбина, емиграцията и репатрирането и зачитането им от правителството, с някои изключения, не са налице сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната ще бъде изложено на реална опасност да претърпи тежки посегателства. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за това, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до постановяването му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Доколкото въобще решението съдържа мотивна част, изложеното като мотиви съставлява приповтаряне на мотивите на обжалвания пред съда административен акт, а не собствени такива, което води до извод за практическа липса на мотиви, тъй като съдът не е изложил собствени фактически установявания и собствени правни изводи относно приетите за установени факти. Освен че се е задоволил само с излагане на откъслечни факти, съдът не е анализирал същите. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил фактическите твърдения, правните доводи и възражения на търсещия закрила по чл.8 и чл.9 от ЗУБ чужденец. Липсва обсъждане и произнасяне по основен довод на чуждия гражданин във връзка с изразеното отрицателно становище за предоставяне на международна закрила от ДАНС, както и във връзка твърдението му, че именно българските власти за първи път набеждават същия в членуването му в [организация]. Макар в кориците на делото по искане на жалбоподателя да е приложено адм. дело 11988/2020 г. по описа на АССГ, развило се по жалба на Е. срещу отказ на директора на Дирекция Миграция за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, то липсва приложения към това производство - том, съдържащ класифицирана информация относно това на база какви доказателства е формирано отрицателното становище на ДАНС, поради което на чужденеца не е разрешено пребиваване в РБългария. В производството по адм.д. 2495/23 г. по описа на АССГ отново е представена справка от ДАНС, съгласно която М. А. Е. съставлява заплаха за националната сигурност, но данни за причините и обстоятелствата, на база които е формиран този извод лпсват. В случая тези доказателства са от значение за изхода на делото и трябва да бъдат приобщени и обсъдени, а след като съдържат класифицирана информация административния съд е следвало да извърши преценка налице ли са основанията на чл. 81 от Правилника за администрацията в съдилищата. Без да се установят причините , поради които чужденецът съставлява заплаха за националната ни сигурност , въпреки че е пребивавал на територията на страната повече от 10 години и дали тези причини са именно членуването му в [организация] , както самият чужденец твърди, се явява основополагащо за изложените от него причини да иска предоставяне на бежански и хуманитарен статут, отразява се на преценката на съда за достоверност на цялата му бежанска история, както и на направеното за първи път в касационното производство от процесуалния му представител адв. Мадин възражение за неправилност на административния акт и потвърждаващото го съдебно решение поради неспазване на принципа non refoulment по повод обстоятелството, дали при връщане на чужденеца в Египет за него не биха възникнали основателни опасения за преследване. Съдът е следвало при постановяване на решението си да направи преценка и да изложи мотиви въз основа на какви обстоятелства чужденецът съставлява заплаха за националната сигурност и дали лицето попада в изключенията на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. При преценка на подобни данни следва да бъде съобразявано и решението на ЕСПЧ от 20.06.2002 г. по дело Ал Нашиф срещу България и цитираната в него съдебна практика. Макар в ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС да са предвидени изключения от международна закрила и от принципа за забрана за връщане за лицата, които представляват заплаха за националната сигурност, при разглеждане на молби за статут българският съд следва да прилага не само националното право и правото на ЕС, но и Европейската конвенция за защита правата на човека. Закрилата срещу връщане, която произтича от чл. 3 от ЕКПЧ се прилага по отношение на всички лица, застрашени от връщане, и е абсолютна, поради което съдът дължи мотиви по забраната за връщане дори при наличие на изключенията за предоставяне на международна закрила /в този смисъл решение 3692/26.03.2024 г. по адм. дело 11808/2023 г. по описа на ВАС/. Без да са изяснени въпросите, относими към преценката за законосъобразност на административния акт по отношение приложимия материален закон, не е възможно да се постанови съответстващ на материалноправните разпоредби съдебен акт. От друга страна, като не е попълнил делото с допустими и относими доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, неупражнявайки служебното начало в административния процес, вменено му в задължение съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение