Решение № 400 от 19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1282/2013 г.

Решение № 400 от 19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1282/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК по искане от осъдения Ц. К. Н. за възобновяване на нчд 16475/2010 г. на РС-София с доводи за нарушения на закона и процесуалните правила при постановяване на протоколното определение от 2.II.2012 г. Съображенията са, че наложеното по реда на чл. 23 от НК наказание не следва да се изтърпява ефективно, защото по този въпрос има влязло в сила решение по нохд 14226/2009 г. на РС-София. В съдебното заседание защитата поддържа искането и иска прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. След преценка на доводите и становището на страните, пред вид и материалите по делото, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлото в сила, след потвърдителното решение № 163/4.II.2013 г. по внчд 1083/2012 г. на СГС, определение от 2.II.2012 г. по нчд № 16475/2010 г. на РС-София, н. о. 12 състав по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Ц. К. Н. за съвкупността от престъпления по нохд № № И-1681/2007 г., нохд 13149/2007 г., нохд 10300/2008 г., нохд 4836/2008 г., нохд 11834/2007 г., нохд 14515/2009 г. и нохд 3302/2010 г., всички на РС-София е наложено да изтърпи най-тежкото наказание - 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, а наказанието по нохд 14226/2009 г. също на РС-София - да се търпи отделно. Искането е допустимо, но - неоснователно. Поддържаната от защитата на осъдения теза е предмет на обсъждане и от първата, и от въззивната инстанции. Правилно е прието, че установените нови осъждания - по нохд 14515/2009 г. и нохд 3302/2010 г. на СРС (Софийски районен съд/Районен съд-София) налагат формиране на нова съвкупност, което изключва силата на пресъдено нещо на решението по нд 1786/2009 г. на СГС (Софийски градски съд/Градски съд-София) по повод въззивна проверка на решението по нохд 14226/2009 г. на СРС. По тези съображения и аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.