Решение № 2850 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2013 г.

Решение № 2850 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екорек България" ЕООД с. Бели Извор, община Враца чрез пълномощник адв. Паскал Гонов против решение № 170/1.04.2013 г., постановено по адм. д. № 902/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) 06/1200549/18.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 440/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за периода на м. 08 и м. 10.2011 г. е начислен ДДС общо в размер на 6 901.28 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП" настоящо наименование на ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Екорек България" ЕООД с. Бели Извор, община Враца против ревизионен акт (РА) 06/1200549/18.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 440/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за периода на м. 08 и м. 10.2011 г. е начислен ДДС общо в размер на 6 901.28 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на закона. От фактическа страна е установено, че ревизираното лице е получател на доставка с предмет опасни отпадъци, каквито са отпадъчните гуми по две фактури, издадени от ЕТ "МАГДАК - Радостин Митев", гр. Велико Търново - фактура № 300009877/15.08.2011 г. и № 300010490/31.10.2011 г. В първата фактура е начислен ДДС в размер на 38.56 лв., а във втората фактура на обща стойност 757.60 лв. е отбелязано, че ДДС се дължи от получателя на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Той е получател и на производствени отпадъци, каквито са слънчогледовите люспи по други две фактури - № 7449/24.10.2011 г. и № 2000000290/31.10.2011 г., издадени от "ОЛИВА" АД, гр. Кнежа, в които ДДС е начислен от доставчика. Първоинстанционният съд е счел, че на етапа от съдебното производство няма спор за характера на предмета на доставките като отпадъци (доколкото нито жалбата до съда, нито в хода на съдебното производство, нито в писмените бележки се оспорва характера на стоките като опасни или производствени отпадъци), но е приел, че този правен въпрос правилно е бил решен в хода на ревизията по изложените мотиви от ответника в потвърдителното решение. Административният съд е посочил, че при обратното начисляване (приложимо за доставка на опасни и производствени отпадъци) ДДС е изискуем от получателя на доставката и това е така, защото е предвидено задължение за него в този смисъл в чл. 82, ал. 5 от ЗДДС. Същият като задължено лице следва да начисли данъка по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС - с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от същия закон, който да отрази в Дневника за продажби. Административният съд е приел, че това задължение на ревизираното лице не може да се обвърже с грешно начисления данък от страна на доставчиците му, тъй като същия би могъл да бъде коригиран по реда на чл. 116 или чл. 133 от ДОПК. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Нееднократно в съдебната си практика ВАС е приемал, че при режима на т.нар. "самоначисляване", какъвто безспорно е и процесния случай, когато няма спор относно реалността на доставката (т.е. доставката не е укрита) и когато данъкът е начислен, а в случая това е направено с ревизионния акт, няма пречка на платеца на данъка да се признае правото на данъчен кредит, за да може да му се занулят периодите. Става въпрос за право на данъчен кредит по извършеното с ревизионния акт начисляване, а не за данъчен кредит по издадените от доставчиците фактури. Признаването на данъчен кредит по фактурите не освобождава данъчния орган да признае и данъчен кредит по извършеното от него начисляване, тъй като е налице два пъти начисляване на данък - един път от доставчиците и втори път от приходните органи. Мотивите на първоинстанционния съд за евентуални корекции на начисления от доставчиците данък по реда на чл. 116 или 133 от ДОПК са хипотетични и не почиват на фактите по делото т.е. евентуалното осъществяване на същите няма как да бъде взето предвид при положение, че самия приходен орган с процесния РА е признал данъчен кредит по описаните фактури. Смесването на признат данъчен кредит по фактурите на доставчиците с начисляването на данък с ревизионния акт е довело до незаконосъобразния извод, че жалбоподателя е приспаднал същия данък и РА не коригира данъчния кредит като незаконосъобразен. Двойното начисляване на данъка - от страна на доставчиците и от страна на приходния орган, следва да доведе и до признаване на данъчен кредит и по двете начислявания, в противен случай се нарушава принципа на данъчен неутралитет. Като е постановил решението си, отхвърляйки жалбата на касатора, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в разрез с доказателствата, събрани по делото, в нарушение на приложимия по делото материален закон, както и решението му е необосновано. Решението като неправилно на посочените основания, следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което ревизионният акт на дружеството бъде отменен както незаконосъобразен. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и липса на възражение за прекомерност от страна на ответника по касация на касатора се дължат разноски в размер на 7131 лв. за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, осмо отделение,