Решение № 15685 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2014 г.

Решение № 15685 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2014 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба предявена от "ТАНГРАСТРОЙ" ЕООД, чрез адв. И. Йовчев, против решение № 2988/21.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1332/12 г., по описа на Административен съд - гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 161104920 от 9.01.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция гр. Пловдив на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 326 от 28.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, Централно управление на НАП (сега Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/) гр. Пловдив при ЦУ на НА. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Зобуян, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 161104920 от 9.01.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция гр. Пловдив на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 326 от 28.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, Централно управление на НАП (сега Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП), с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 120 264,20 лв., ведно с лихви за забава в размер на 15 844,69 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки са СМР и стоки, съответно за доставчика "БИЛДИНГ КЪМПАНИ 2010" ЕООД "направа на вертикална планировка, изработка и монтаж на гранит и алуминиеви парапети, облицовка, направа на гипсокартонени стени и тавани, боядисване с латекс, измазване на гаражи, доставка и монтаж на врати, направа на ел. инсталация и О. В. инсталация и др.", от доставчика "СКОНА" ЕООД - гр. София, с предмет на доставките "арматура Ф14 и Ф16, газобетон, цимент торби 50 кг и тухли четворки", от доставчика "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД - гр. София, с предмет на доставката "СМР по договор", от доставчика "ГАЗ ЛОДЖИСТИК" ЕООД - с. Елин Пелин, с предмет на доставката "СМР по договор". От доставчиците не са представени изисканите в хода на насрещните проверки документи като за част от тях исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, поради ненамиране на декларирания данъчен адрес. При така установеното съдът е възприел изводите на органа по приходите, че процесните фактури, представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, респективно право на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно доставката на стоки съдът е приел, че не са представени доказателства за нейното извършване, предаване и получаване от жалбоподателя, а относно стоките за тяхното реално предаване. Както в хода на ревизионното, така и в съдебното производство не е установено къде, кога, как и в какъв обем е извършил търговецът трудовия резултат, за който се е задължил съобразно издадените първични счетоводни документи, съответно къде, кога и как процесните родово определени вещи са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката. Относно доставката на услуги "направа на вертикална планировка, изработка и монтаж на гранит и алуминиеви парапети, облицовка, направа на гипсокартонени стени и тавани, боядисване с латекс, измазване на гаражи, доставка и монтаж на врати, направа на ел. инсталация и О. В. инсталация, "по фактурите, издадени от доставчика "БИЛДИНГ КЪМПАНИ 2010" ЕООД, както и "СМР по договор" по фактурите, издадени от доставчиците "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД, "ГАЗ ЛОДЖИСТИК" ЕООД, освен фактурата съдът е приел, че не са ангажирани като доказателства други доказателства, от които да е възможно да се формира несъмнен извод или индиция за действителното извършване на казаните услуги, респ. относно това в какъв обем са били извършени въпросните услуги и от кои лица, съответно наети ли са по трудови или граждански договори. Относно посочените доставчици в хода на ревизията не е констатирано наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Не са ангажирани доказателства и относно извършеното плащане по процесните фактури, като насрещна престация по доставката. Относно доставката на стоки по фактурите, издадени от доставчика "СКОНА" ЕООД с правоприемник "МИМТРЕЙД" 2010" ЕООД, с предмет на доставката "арматура Ф14 и Ф16, газобетон, цимент торби 50 кг и тухли четворки", освен фактурата отново не са ангажирани други доказателства, установяващи предаването/приемането на стоките (приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, стокови разписки, складови разписки и пр.), от които да се установи кога и къде са физически предадени стоките, нито доказателства, установяващи транспортирането им (товарителници, пътни листове, тахографски листове и пр.), от които да е възможно да се формира извод от кого, съответно за чия сметка е извършен транспортът, с какво транспортно средство и чия собственост. Липсват доказателства, удостоверяващи наличие на собствени или наети търговски обекти и складове за съхранение на стоките и доказателства за наети лица и плащане по процесните фактури, като насрещна престация по доставката. Относно представените доказателства за наличие на работници при доставчиците "БИЛДИНГ КЪМПАНИ 2010" ЕООД, "СКОНА" ЕООД и "ГАЗ ЛОДЖИСТИК" ЕООД, като по отношение на "СКОНА" ЕООД с правоприемник "МИМТРЕЙД 2010" ЕООД, то същите са на длъжности - миячи, готвачи, хигиенисти, бармани, сервитьори или във връзка с обслужване на дейността в бензиностанции и газстанции, които не са свръзани с процесните доставки на СМР. Относно доставчика "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД през процесния период е имал назначени лица на длъжности "работник строителство", "инженер строителен", но само от това обстоятелство съдът е приел, че не е възможно да се формира извод за действителното извършване на доставката. Подробно съдът е обсъдил Решения на Съда (трети състав) от 31.01.2012 г. по дело С-642/11 и дело С-643/11 относно представените по делото РА на преките доставчици и Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, като е приел, че последното е неприложимо при установените доказателства по конкретния казус. Позовал се е на Решение от 6 декември 2012 г., постановено по дело № С-285/11, и е приел, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, като преценката на доказателствата за това, настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, е предоставена на националните съдилища съобразно приложимите процесуалните правила за преценка на доказателствата. Приел е, че в случая жалбоподателят не е установил факта на реално извършване на услугите и получаване на стоките. На следващо място съдът се е позовал на Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ пети състав, по съдебно дело № 3991/03 г., "Булвес" АД срещу България и е приел, че същото е неприложимо в настоящия казус. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Както многократно са приемали в практиката си ВАС и СЕС, за да е налице за получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установен фактът на реалното предаване, респективно получаване на стоката предмет на доставката, респективно извършване на услугата. Това е и изискването на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай от касатора са представени единствено процесните фактури, от които, както правилно е приел АС, не се установява мястото на извършване на СМР, обема и количеството на посочените във фактурите услуги, както и предаването на процесните стоки. Процесното решение е съобразено и с практиката на СЕС, дадена с Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 г., Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 и преди всичко на т. 2 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. Съгласно последното решение не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама. В конкретния случай е извършена проверка на преките доставчици, при която е установен само фактът на начисляване на данъка, което обсотятелство не е сред изискванията за признаване правото на данъчен кредит. Не е установено извършване и предаване на услугите на касатора чрез двустранно подписани протоколи, с подробно индивидуализирани услуги по обем, количество и единични цени, като не е установен и фактът за кои обекти се отнасят процесните СМР, респективно свързани ли са услугите с икономическата дейност на касатора. Относно фактурите с предмет "СМР по договор" е налице непълна фактура, като съгласно Решение на СЕС по дело С-271/12, при която хипотеза може да се откаже право на данъчен кредит, поради липса на информация за действително извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Стоките също не е установено кога и къде са предадени и за каква дейност са използвани, поради което са неоснователни доводите на касатора в тази насока. Правото на данъчен кредит не е отказано поради установеното ненамиране на доставчиците на адреса и непредставяне на документи от тях, а поради недоказване от получателя по доставката - касатор на доказателства за реалното получаване на услугите и стоките чрез документи, които следва да се съхраняват именно от получателя. Предвид гореизложеното и при липса на други доводи по същество в жалбата, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Претенция на ответника по касационната жалба, следва да бъде оставена без уважение, тъй като разноски - юрисконсултско възнаграждение за цялото производство са присъдени от АС. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение