Решение № 6669 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2016 г.

Решение № 6669 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1154/17.06.2016 г. по адм. д. № 265/2016 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000215003527-091-001/04.11.2015 г. на ТД на НАП-Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Б., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000215003527-091-001/04.11.2015 г. на ТД на НАП-Б., с който е определено задължение за данък при източника по чл. 195, чл. 12, ал. 5, т. 1 и чл. 202, ал. 2 от ЗКПО върху начислен доход от лихви на чуждестранно лице "Терафлекс холдинг"С. А. - Б. В. острови за периода м. 4 - 6.2013 г. 152 112,50 лв с 31 673,23 лв лихви. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил подробно възраженията и доводите на касатора като е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. По делото не е спорно, че в периода м. 12.2007 г. до 15.02.2013 г. ревизираното лице е получило заем от чуждестранното лице "Терафлекс холдинг" С. А. - собственик на капитала на ревизираното лице, в размер 7 080 098,39 лв, за които суми дължимите договорени лихви са 1 521, 131,61 лв. Сумите са били предоставяни във връзка с изграждане на вилни сгради на българското Черноморско крайбрежие. В РД е констатирано, че е направена апортна вноска в капитала на ревизираното лице от собственикът на капитала в размер на предоставените в заем средства и лихвите за тях, определени с експертна оценка на трима оценители, като разходите за лихви са осчетоводени от ревизираното лице на 25.06.2013 г. На същата дата е осчетоводена и апортната вноска. Не е начислен данък при източника, който получателят - чуждестранно лице дължи. Правилно съдът е приел, че начисляването на дохода от лихви е извършено през 2013 г., когато с тяхната стойност е направена апортна вноска от получателя на дохода в капитала на дружеството, поради което предвид чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платецът на дохода, удържащ данък при източника по чл. 195, е длъжен да внесе дължимия данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал основания за приложение на СИДДО. Неоснователен е доводът на касатора, че на основание чл. 3, ал. 1, б. "а" от СИДДО между правителствата на Народна република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и С. И. /отм. с ДВ, бр. 10/05.02.2016 г./ спогодбата е приложима за получателят на дохода, регистриран на Б. В. острови. По чл. 3, ал. 1, б. "а" от СИДДО терминът "Обединено кралство" означава Великобритания и С. И., включително всяка област извън териториалното море на Обединеното кралство, която в съответствие с международното право е или може да бъде определена съгласно законите на Обединеното кралство относно континенталния шелф като район, в пределите на който могат да бъдат упражнявани правата на Обединеното кралство във връзка с морското дъно, и земните недра и техните природни богатства. Б. В. острови са част от Карибските острови и се намират в Карибско море на изток от П. Р. Предвид разположението на Британските вирджински острови в Карибско море, до което континенталният шелф на Европа не достига доводът на касатора за приложимост на СИДДО с Обединеното кралство е неоснователен. Получателят на дохода не отговаря и на определението по чл. 4 от СИДДО с Обединеното кралство за местно лице на тази договаряща държава: всяко лице, което съгласно законодателството на Обединеното кралство подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер. Видно от приложените договори получателят на дохода е регистриран в столицата на Б. В. острови Р. Т. на о. Тортола, не е с място на управление в Обединеното кралство в границите, посочени в чл. 3, ал. 1, б. "а" от цитираната СИДДО, поради което позоваването на разрешенията в Модела на СИДДО на ОИСР е неоснователно. Неоснователен е и доводът, че начислените през 2013 г. лихви са дължими в предишни години и поради това неправилно са обложени с данък в РА с обхват за данък при източника само 2013 г. Правилно съдът е приел, че данъкът е дължим след начисляването на дохода според чл. 202, ал. 2 от ЗКПО в посочения в разпоредбата срок и РА е законосъобразен в тази част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,