Решение № 11029 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5975/2024 г.

Производството по делото е по реда на 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба и уточнение към нея на К. Д. Д. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Вучков, против решение 1686 от 14.03.2024г., постановено по адм. д. 5410/2023г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърля жалбата му против заповед САГ23 РА53 331 от 31.05.2023г. на главния архитект на Столична община (СО), с която е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план изменение на план за улична регулация (ПУП ИПУР) от о.т. 9 10 11 12 13 и о.т 12 до о.т. 107, прилежаща на кв. 5 и кв. 7, м. Ботаническа градина и план за застрояване /ПЗ/ в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.1970.4254 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. София, район Витоша. В касационната жалба се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материялния закон и поради необоснованост отченителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са били налице предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП ИПУР и ПЗ, тъй като е установено, че са изтекли сроковете по чл. 208 ЗУТ за извършване на отчуждаването, на частите от имота, попадащи в улица, без да е било извършено такова и съответно са налице предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ, както и поради това, че по ОУП имота попада в жилищна зона с малоетажно застрояване /Жм3/, като предложението отговаря на това изискване. Навежда съображения и че е незаконосъобразен извода на съда, че жалбоподателяте следвало да предложи и транспортно комуникационна схема към подаденото заявление, тъй като посочва, че такова изискване не съществува нито в ЗУТ, нито в друг нормативен акт. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ и последвалия изричен такъв на главния архитект на СО и преписката да бъде върната с указания за разрешаване на изработването на исканото изменение на ПУП. Претендира всички сторени съдебни разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че макар и да е бил сезиран с жалба против мълчаливият отказ, то тъй като в хода на производството е последвал изричен такъв, предмет на производството е именно заповедта за изричен отказ да се разреши изработването на поискания проект за изменение на ПУП ИПУР и ПЗ. Приел е, че заповедта, обективираща изричния отказ е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на СО, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод и за материална законосъобразност на заповедта, тъй като в рамките на предварителното производство по чл. 135 ал. 3 ЗУТ се извършва проверка досежно легитимността на заявителя, наличието на скица предложение, становище на гавния архитект на общината, като се прави оценка на съответствието на предложението д сействащия ОУП и правилата и нормите по устройство на територията, без да е необходимо да бъде посочено основание за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ. Приел е, че от събраните доказателства безспорно се установява, че са изтекли сроковете по чл. 208 ЗУТ, включително към момента, в който е започнало отчуждително производство на част от ПИ идентификатор 68134.1970.4254, което е станало на 14.03.2023г., както и към момента, в който е била издадена заповед за отчуждаване на част от посочения имот, обособена с идентификатор 68134.1970.4777, което е станало със заповед на кмета на СО от 21.04.2023г. Въпреки това е направил извод за липса на предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ да бъде издадено исканото разрешение, тъй като скицата предложение не съответства на предвижданията на ОУП. Приел е, че това е така, тъй като макар и имота на попада в устройствена зона Жм3, не е оправдано изменение на плана за улична регулация, без да е предложена транспортно комуникационна схема. Приел е, че улица река Ягуля, в която попада ПИ идентификатор 68134.1970.4254 е част от второстепенната улична мрежа, съгласно действащия ОУП на София, V функционален клас, която съгласно ОУП следва да осигурява транспортната връзка на зоната Жм3 с главната улична мрежа за тази територия ул. Кумата и Софийския околовръстен път. Приел е, че по предложението на заявителя е предвидена нова сграда, която попада в рамките на Т образно кръстовище на ул. река Ягуля и друга улица, разположени между кв. 5 и кв. 7, което пък би препятствало достъпа до други УПИ в района. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като не са били налице предпоставките по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на исканото изменение на ПУП. Поради това е отврълил оспорването. Решението е правилно. Правилно и по аргумент от чл. 58 ал. 3 и чл. 172 ал. 3 АПК съдът се е произнесъл по последвалия в хода на производството изричен отказ за разрешаване изработването на изменение на ПУП ИПУР и ПЗ, обективиран в оспорената заповед на главния архитект на СО. В случая преценка за законосъобразност на оспорения изричен отказ е правилно направена от първоинстанционния съд въз основа на релевантните законови условия за това по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП, като това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135 ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява, както правилно е приел съдът: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135 ал. 4 т. 1 ЗУТ, както и съответсвието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, съответно и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. Правилен и обоснован е изводъдт на състава на АССГ, че в случая не са налице предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, за да бъде издаден положителен акт за разрешаване на исканото изменение на ПУП ИПУР и ПЗ. Това е така, тъй като от събраните в хода на производството, включително от приетата по делото съдебно техническа експертиза, се установява, че имота на жалбоподателя попада частично в зона за жилищно малоетажно застрояване Жм3 и частично попада в рамките на улица, предвидена както по действащите регулационни планове, така и по действащия ОУП. Правилно в тази връзка съдът е приел, че със скицата предложение се предвижда новопроектирана сграда да попада в рамките на улица и в рамките на кръстовище. От СТЕ се установява, че улица река Ягуля, в която попада ПИ идентификатор 68134.1970.4254, е част от второстепенната улична мрежа, съгласно действащия ОУП на София, V функционален клас /събирателна улица/. Поради това е обоснован извода, че в случая предложението за изменение на ПУП ИПУР и ПЗ, направено от жалбоподателя, предвиждащо и в тази част урегулирането на имота като такъв за жилищно застрояване и предвиждането на застрояване на сграда в рамките на улица и кръстовище, противоречат на предвижданията на действащия ОУП. Поради това предложението по скицата предложение не съответства на предвижданията на ОУП. В тази връзка е законосъобразен и съответен на събраните доказателства, изводът на съда, че в случая не са били налице предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ да бъде разрешено, поисканото със заявлението от жалбоподателя, изменение на ПУП. Правилен в тази връзка е извода на съда за законосъобразност на заповедта за отказа да се разреши исканото изменение. Преценката за наличието или не на правните основания по чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ са предмет на преценка в следващата фаза на производството, а не в настоящата, поради и това са нетносими към настоящото производство възраженията в касационната жалба в тази насока. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация в тази връзка е основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде уважено в размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,