Решение № 9960 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2013 г.

Решение № 9960 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София, подадена чрез юрк. Стоянова, против решение № 472 от 22.01.2013 г. по адм. дело № 11021/2011 г. на Административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/3993/ от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- РА и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Сочи като отменителни основания, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост. Ответната страна, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в хода на производството административния орган не е доказал, че са налице основанията да недопустимост по отношение на обжалваните площи поради и което правилно административният съд е отменил акта и е върнал преписката за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Мурад Ниязиев Мурадов, против уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/3993/ от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- РА в частта с която е отказано финансово подпомагане по СЕП за парцели с идентификатори 73701-4131-1-4,73701-4171-3-2, 73701-4171-4-1 за сума в размер на 2705,76 лв. Възразил е, че в процесния акт липсва изложение на фактическите и правни основания, при които посочените в писмото площи са определени като недопустими. Липсват и мотиви/ обяснения при какви проверки и защо са преценени като недопустими за подпомагане. Допусната е грешка от страна на административния орган при извършването на административната проверка довела до неправилно определяне на допустимия слой по отношение на процесните парцели. Неправилно ДФЗ-РА при определянето на допустимите за подпомагане площи е използвал самолетни снимки, които са неадекватни спрямо състоянието на тези БЗС през 2010 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от заявителя общо заявление за плащания на площ УИН: 25/050510/47486 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. Заявлението отговаря на всички нормативни изисквания и съдържа надлежно попълнена таблица на използваните парцели през 2010 г. Искането касае схемите за единно плащане на площ и схемите за национални доплащания за кампания 2010 г. С оспореното писмо на жалбоподателя е отказано частично финансово подпомагане по СЕПП, поради констатирани несъответствия за три парцела -73701-4131-1-4,73701-4171-3-2, 73701-4171-4-1 за сумата от 2705,76 лв. Съдът е констатирал, че административния орган при определяне на допустимите площи и определяне на оторизираната сума не е извършил теренна проверка на място за сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК. За изясняване на спора да допуснати и изслушани първоначална и повторна съдебно- техническа експертиза. Вещите лица са констатирали, че при дешифрирането на наличните самолетни снимки от страна на административния орган са допуснати грешки и се наблюдават неточности. За първите два парцела изрично е посочено, че се използват за паша, като на снимките се наблюдават животни. Заявените площи се стопанисват от жалбоподателя съобразно тяхното предназначение. При тези данни по делото, съдът е направил преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. Приел е, че безспорно ответникът по жалбата е компетентен орган да постанови оспорения административен акт, както и, че има право да извършва административни проверки и въз основа на подобна проверка и направено сравнение от СИЗП да констатира наличието на недопустима площ, която не е приел за обработваема и е изключил от подпомагане. От страна на органа обаче не са изложени конкретни фактически основания за издаването на административния акт, а вместо това са изброени различните разпоредби на ЗПЗП и приложими европейски регламенти. Констатирал е, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили, като основание за издаване на акта, което в случая не е направено към процесния период -2010 г. Не е доказано безспорно, че през 2010 г. площите, приети като недопустими за подпомагате са били необработваеми. Позовавайки се е на заключението на вещите лица, че от дешифрирани самолетни снимки, направени през 2010 г. не се установява разлика между площите, приети за необработваеми и тези попадащи в т. нар. специализиран слой площи допустими за подпомагане, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и му е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за липса на правни основания за издаване на процесния административен акт. Това е така, защото от текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по СЕПП, административният орган е вписал като правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. В касационната жалба се твърди допуснато нарушение на административно производствените правила. Основното възражение на касатора е насочено срещу заключенията на изготвената и приета в съдебното производство първоначална и повторна съдебно- техническа експертиза /СТЕ/ с която се опровергават официалните данни по досието. Възраженията са неоснователни. Първоначалната СТЕ е изготвена и приета в съдебно заседание на 20.06.2012 г. в присъствието на страните и е оспорена от представителя на ДФЗ-РА. По искане на представителя на ДФЗ е назначена повторна СТЕ по същите въпроси. Повторната СТЕ е приета от съда в съдебно заседание на 17.10.2012 г. Срещу заключението на вещото лице отново е възразено от представителя на ДФЗ. Поискано е назначаването на тройна СТЕ по същите задачи, по които вече са изготвени и приети първоначалната и повторната съдебно- техническа експертиза. Не са формулирани нови въпроси, не е посочено кое обстоятелство се смята за неизяснено. Ако представителя на касатора е считал, че са налице основанията на чл. 201 от ГПК е следвало да оспори заключението на СТЕ, като направи конкретни искания, което не е сторено. Съдът, по искане на ответника е допуснал изготвянето на две експертизи, по поставените от него въпроси. Тези експертизи нямат противоречия помежду си. При липсата на конкретни твърдения за неизяснени обстоятелства, както и на възражения по представените вече заключения, правилно първоинстанционният съд е отказал назначаването на тройна СТЕ. В изпълнение разпоредбата на чл. 202 от ГПК административният съд е обсъдил заключенията по изготвените и приети СТЕ заедно с всички доказателства. Заключенията не са оспорени успешно и обосновано са кредитирани от съда и съответно са послужили за обосновка на правните изводи. Вещите лица- агрономи, притежаващи релевантни за дейността специални познания са дали заключение, че изготвените снимки са неправилно интерпретирани от административния орган и процесните площи се стопанисват от заявителя съобразно тяхното предназначение. При наличието на аерофотоснимка за процесните площи от 2010 г., при които се констатират съществени различия относно стопанисването на процесните парцели и при липсата на теренни проверки през 2010 г., приетото от ДФЗ, че тези площи са недопустими за подпомагане остава недоказано. При липсата на актуална геореферентна графична база за 2010 г., както и на доказателства за извършена теренна проверка, доколкото процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5% проверки на място за 2010 г. съгласно разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г., те е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2010 г. не се отговаряли на изискванията за подпомагане. В тежест на издателя на на административния акт е било да докаже твърдяните факти в оспореното писмо. Такива доказателства от страна на ДФЗ не са представени в производството. Останалата част от жалбата съдържа теоритично изложение на системата за проверка на декларирани площи и няма характер на касационни доводи, поради което и не подлежи на обсъждане. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение