Решение № 9581 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/, подадена от А. Х. А., от Палестинска окупирана територия - без гражданство, срещу решение 27649 от 19.12.2024г., постановено по адм. дело 11049/2024г. на Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, отправя искане за оставяне на касационната жалба без уважение и да потвърдите решение на Административен съд София град /АССГ/ като правилно, валидно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде потвърдено. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е жалбата на А. Х. А., срещу решение 10889 от 15.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на последния на основание чл. 75, ал.1, т. 2 във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75, ал.1, т. 4 от ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби на ЗУБ. Административния съд е анализирал, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и е обосновал извода, че А.А. е мигрант търсещ по добър живот. На следващо място първоинстанционния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установено е от събраните доказателства по делото, в частност от представената бежанска история, че чужденеца не е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал проблеми както с официалните власти, така и с групировки и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Прието е, че сочените причини за напускане на Палестина са лични и базирани на желанието му за по добър живот и представената бежанска история по никакъв начин не обуславя предоставянето на международна закрила. С оглед наличието на вътрешен въоръжен конфликт на територията на Палестина, административния орган е приел, че оспорващия е напуснал Палестина именно поради тази причина, но първо е заминал за Египет, а след това легално е заминал за Турция, престоял е там и нелегално е преминал през българска граница. Установено е, че спрямо чужденеца Турция се явява трета сигурна страна с оглед определението, дадено в §1, т. 9 от ДР на ЗУБ, въз основа на което се изключва необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, включително и в хипотезата на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, независимо от наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата му на произход. Към дата на постановяване на съдебното решение чужденецът не може да се върне в държавата по произход по причина на съществуващия на територията й вътрешен конфликт, застрашаващ, сигурността и личните права на гражданите на нейната територия. Чужденецът е пристигнал в България от Турция, която представлява трета сигурна страна по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ. За несъстоятелен е приет довода, че административния орган не е обсъдил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца в страната му на произход. Така мотивиран и поради липса на отменителни основания, по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд по отношение предоставянето на бежански статут, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства, правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК по отношение на предоставянето на бежански статут на чуждия гражданин, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага формирания от административния съд извод, че правилно на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 от ЗУБ. По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция счита, че действително от данните по преписката има основание да се приеме, че са наличие предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на А. Х. А., но не се споделя изводът на първоинстанционният съд, че в настоящият случай е налице трета сигурна страна за чужденеца, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл.9, ал.1 ,т. 3 от ЗУБ. Неправилно състав на АССГ е възприел наличието на трета сигурна за А. А. страна като единствено, т.е. самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, извършено от страна на ДАБ. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. При тълкуването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и с оглед представената пред настоящата съдебна инстанция справка ВХ МД-02-292 от 02.06.2025г. на Дирекция Международна дейносткъм ДАБ при МС, следва да се приеме, че по отношение на чужденеца е налице заплаха поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт. На следващо място настоящият съдебен състав следва да отбележи, че административния съд, както и административния орган не са задълбочили своя анализ по отношение наличието на трета сигурна страна по отношение на чужденеца. Това е така, защото съгласно чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет) може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено ако при условията на кумулативност съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Производството по чл. 13 ЗУБ е преюдициално спрямо това по чл. 9 ЗУБ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗУБ, според която едва при недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава, след провеждане на производството по чл. 13, ал. 1 ЗУБ му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България. Също така, органът е следвало да събере и доказателства относно установяването на връзка между чужденеца и съответната трета сигурна за него държава. Единствени обстоятелства, свързани с Република Турция, които се установяват от проведеното интервю са, че чужденецът е прекарал там 10 дни, но не е подал молба за закрила. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04 Октомври 2024 г. по преюдициално запитване С-134/23, където в §41 Съдът подчертава, че способите за събиране на доказателства за установяване на горните обстоятелства трябва да предвиждат проверка във всеки отделен случай на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава членка на страните, считани като сигурни в общ план, както и нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат за международна закрила и предоставят възможност на кандидата да обжалва както прилагането на понятието за сигурна трета страна във връзка с конкретното му положение, така и наличието на връзка между него и въпросната страна. Горното налага извод за неправилност на съдебното решение в частта, касаеща предоставяне на хуманитарен статут, и основателност на касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон в тази част. Макар постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, направени са били неправилни и необосновани правни изводи в посочената част, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Това обосновава необходимостта от отмяна на оспорения съдебен акт в посочената част, ведно с оспореното Решение на Председателя на ДАБ и връщането на преписката на административния орган с указания за изследване обстановката в страната на произход на чужденеца, ведно с представената бежанска история и всички относими доказателства с оглед следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на гореизложеното след като административния съд е направил извод за законосъобразност на оспореното административно решение в частта, касаеща искането на А.А. за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част. В останалата част, съдебното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение