Решение № 7306 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2013 г.

Решение № 7306 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ганчо Илиев Ганчев против решение № 5429 от 8.08.2013 г., постановено по адм. д. № 2502/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която предявения иск по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) се уважи в пълния му предявен размер. Ответната страна - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от Ганчо Илиев Ганчев, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за разликата над 3352 лв. до пълния му предявен размер от 8300 лв. Незаконосъобразен е изводът на Административен съд София - град, че в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в редакцията й в сила от 1.07.2012 г. - ДВ бр. 38/2012 г.) От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед от 16.12.2009 г., издадена от директора на Агенция "Митници" е прекратено служебното правоотношение на Ганчо Илиев Ганчев. С жалба, изпратена в съда на 18.03.2010 г. служителят е оспорил законосъобразността на заповедта и е поискал и присъждане на обезщетение за незаконното му уволнение. По предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. съдът е разделил производството по делото, което впоследствие е спряно до влизане в сила на решението, постановено по жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С влязло в сила решение на 9.10.2012 г. оспорената заповед е отменена, при което съдът е възобновил производството по предявения иск за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение. Междувременно със Закона за изменение и допълнение на ЗДСл., в сила от 1.07.2012 г., е изменен чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. като периода на обезщетението е намален от 10 на 6 месеца, изменен е и размера на обезщетението от брутна на основна заплата. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че е приложима новата редакция на нормата, е незаконосъобразен. В случая искът за присъждане на обезщетение е предявен преди изменение на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Тази норма е материалноправна, поради което изменението й няма обратно действие, а действа за напред. В ЗИДЗДСл. - ДВ бр. 38/2012 г. не е предвидено обратно действие на цитираната норма, поради което предявените преди тази дата искови претенции се разглеждат по досегашния ред. Фактът, че вземането е изискуемо към момента на влизане на решението му в сила не променя извода за приложимостта на предходната редакция на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., тъй като съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска: отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. В този смисъл е и нормата на чл. 204, ал. 2 от АПК съгласно, която искът за обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, което в случая е сторено. Следователно в случая ищецът е предявил своя иск преди изменение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., на изменението не е предадено обратно действие, поради което приложимата правна норма е в редакцията й от ДВ бр. 95/2003 г. Ето защо решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявения иск се уважи в пълен размер, като се вземе предвид правилното прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. с дължимата сума по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за 10 - месечния период след прекратяване на служебното му правоотношение Ганчо Илиев Ганчев е бил безработен. С представените по делото доказателства е установено, че брутното месечно възнаграждение към датата на признаване на уволнението за незаконно е 830 лв. или за десетмесечния период е 8300 лв. Съдът е приел, че искът е основателен за сумата 4980 лв., представляваща обезщетение за 6 месеца, от която е приспаднал сумата 1628 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. и е присъдил на ищеца сумата 3352 лв. Законосъобразно съдът е направил прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания като с възражението за прихващане двете насрещни вземания са погасени до размера на по-малкото от тях. Ирелевантно за настъпилото прихващане е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание. Налице са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни - установени по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на Ганчев обезщетение поради незаконното му уволнение, а държавния служител дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая това е 9.10.2012 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Ганчев и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се заличават последиците от освобождаването, като се счита, че правоотношението не е било прекратявано, за да се приложи цитираната разпоредба. Следователно вземането на Ганчев по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е погасено със сумата 1628 лв., представляваща получено от същия обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., поради което изводът на първоинстанционния съд в тази смисъл е правилен и законосъобразен, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Фактът, че на приложения по делото фиш за изплатено възнаграждение не фигурира подписа на Ганчев не обосновава извод, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. не е изплатено на същия, тъй като видно от фиша обезщетението е преведено по банков път в ДСК по сметка на служителя. Дали същият е изтеглил същото е ирелевантно за направеното плащане. Правилно съдът не е присъдил и претендираните от ищеца разноски изразяващи се в пътни разходи и престой в гр. София, тъй като същите не са разноски по производството за разглеждане на делото. Такива могат да бъдат изплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса, изплатено възнаграждение за вещо лице и всички останали разноски, който са свързани със събиране на доказателствата и водене на делото. Доказателства за такива разноски не са представени, поради което правилно първоинстанционния съд не е присъдил на ищеца претендираните разноски. С оглед на изложеното предявеният иск е основателен за сумата 6672 лв., представляваща обезщетение за 10 месеца с приспадане на сумата 1628 лв., изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата над 3352 лв. до 6672 лв, като се постанови друго решение по съществото на спора и се осъди Агенция "Митници" да заплати на Ганчо Илиев Ганчев сумата 3320 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение. Решението в останалата му обжалвана част е правилно по изложените по-горе мотиви и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,