Решение № 114 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2010 г.

Решение № 114 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Р. "Ч." - гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 952/5.03.2010 г. на ВКС, III ГО, постановено по гр. д. № 1802/2008 г., с което е отменено въззивното решение от 31.01.2008 г. по гр. д. № 171/2007 г. на Б. апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 27 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 27/1995 г. на Б. окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Р. "Ч." срещу [фирма] - гр. Б. иск за предаване владението върху складове № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 13а и магазин № *, находящи се в имот пл. № * по плана на П. з. "С.", гр. Б., колорирани с червен цвят върху скица от 22.01.2004 г., издадена от [община], неразделна част от решението, както и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 7.08.1991 г. до 6.12.1993 г. в размер на 3500 лв. С молбата за отмяна е представено копие от правен анализ на [фирма], актуализиран към 28.02.1999 г. и скица на имота, издадена на 9.03.2010 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., като се поддържа, че същите представляват нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обуславящи наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 307 ГПК. Излагат се съображения, че тези доказателства съдържат данни за площта на имота към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г. (отм.), което обстоятелство е от съществено значение за преценката дали извършените в имота подобрения значително надвишават стойността на одържавеното кооперативно имущество, тъй като в същите е посочено, че площта на имота е 43936 кв. м., а не около 40 дка, както е прието в решението, чиято отмяна се иска. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като молителят е могъл да се снабди с тези доказателства в хода на производството. Поддържа също така, че в производството по делото не са били навеждани доводи, че отнетия от кооперацията имот е бил с площ 43936 кв. м. и не е оспорвано обстоятелството, че балансовата стойност на земята към м. август, 1991 г. не е 117744 лв. Навежда доводи и за недопустимост на молбата за отмяна по причина, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, молителят е прехвърлил правото на собственост върху имота на трето лице. С определение № 153/21.09.2010 г. молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, III ГО, постановено по гр. д. № 1802/2008 г. е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Молбата следва да се приеме за допустима въпреки че на 28.10.2010 г. /н. а. № *, том *, н. д. № */2010 г. на нотариус, вписан под № * в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-гр. Б./, Р. "Ч." е прехвърлил правото на собственост върху процесните сгради на [фирма]. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска само заинтересованата страна, която е взела участие в производството по делото, както и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. когато неучаствалото в производството по делото лице има качеството необходим другар на лице, взело участие в производството и на това основание влязлото в сила решение му е противопоставимо. В настоящия случай обаче прехвърлянето на права е извършено след постановяване на решението на ВКС, с оглед на което не може да се приеме, че приобретателят по сделката има качеството необходим другар на прехвърлителя по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такива нови доказателства представляват правния анализ на [фирма] и скицата на имота. Молителят поддържа, че в тези писмени доказателства се съдържат данни за площта на отнетия от кооперацията недвижим имот, което обстоятелство е от съществено значение за неговата оценка към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г.(отм.), въз основа на която следва да бъде извършено съпоставянето на стойностите на отнетото от кооперацията имущество, правото на собственост върху което се възстановява и стойността на вложените от държавата след отчуждаването средства за извършените в имота подобрения, тъй като именно това съотношение е обусловило извода на ВКС за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Действително в решението, отмяна на което се иска, е прието, че искът е преждевременно предявен, а оттам и неоснователен, тъй като извършените в имота подобрения надвишават стойността на одържавеното кооперативно имущество близо два пъти, което е значително. Прието е, че наличието на държавни инвестиции в имуществото, върху което се възстановяват права на кооперативна организация поражда облигационни права и задължения като в ПМС № 192/1991 г. са предоставени различни варианти за погасяване на породеното от реституцията облигационно отношение, но разрешаването на този гражданскоправен спор е условие за връщане на имуществото - ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС. Прието е, че в случая не е установено облигационните отношения между страните по повод извършените с държавни средства подобрения, които значително надвишават стойността на одържавеното имущество, да са били разрешени по някои от предвидените в ПМС № 192/1991 г. хипотези, поради което предпоставките за предаване владението на имуществото не са налице. Прието е, че съпоставянето на стойността на подобренията и иззетия имот следва да се извършва според стойността им към един и същи момент - влизане в сила на ЗК от 1991 г.(отм.). Фактическите констатации на тричленния състав на III ГО на ВКС за стойността на одържавеното кооперативно имущество и на извършените с държавни средства подобрения са основани на заключението на изслушаната по делото експертиза на в. л. М., в която е посочено, че дворното място е с площ около 40 дка, докато в представения с молбата за отмяна правен анализ е посочено, че дворното място е с площ от 43 936 кв. м. В експертизата обаче изрично е посочено, че стойността на дворното място е взета от счетоводните книги, доколкото не съществува друга методика на изчисление към 1991 г. и тази констатация на експерта не е била оспорена, т. е. не е поискано стойността на имота да бъде определена въз основа на друга методика, което пък обуславя извода, че доказателствата за различна площ на имота от посочената в експертизата не биха могли да променят крайния извод на експерта, а оттам и на съда за стойността на имуществото, взета от счетоводните книги. В експертизата са посочени данните за включване на дворното място като дълготраен актив, както и стойността, с която дворното място фигурира като остатъчна стойност към 7.08.1991 г. в баланса на ответното дружество. По същия начин е определена стойността и на подобренията и следователно вещото лице не е извършвало оценка на имот с площ около 40 дка, а е имало предвид само данните за осчетоводяването според действително заведената като актив площ. Както вече беше отбелязано, при този метод на определяне на стойността, обстоятелството, че действителната площ на имота се различава от посочената в счетоводните книги е ирелевантно. Навеждането на доводи за различна площ на имота в молбата за отмяна, което според молителя обуславя необходимостта от изслушване на нова експертиза в подобна хипотеза представлява оплакване за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, което в производството по чл. 307 ГПК не може да бъде обсъждано, още повече, че в хода на производството по делото, както вече беше отбелязано, не е правено искане стойността на имота и на подобренията да бъде определяна по друга методика след извършване на измерване на място и при съобразяване на точната площ на имота, а пропуските на страната в хода на производството да наведе релевантни според нея доводи, да ангажира своевременно доказателства, респ. да оспори представени и приети по делото доказателства не обуславят наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК. Следва да се отбележи също така, че от значение е площта на имота към момента на неговото отнемане, а не към момента на образуване на ответното дружество, нито към момента, посочен на представената с молбата за отмяна скица на имота. Не се установява също така молителят да е срещнал затруднения при снабдяването си с представените с молбата доказателства, което сочи, че е могъл да се снабди с тях и в хода на производството по делото. Поради това настоящият състав приема, че предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице и подадената от Р. "Ч." молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на ответника по молбата [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 81 ГПК бъде присъдена сумата 60000 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение