Решение № 15602 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2009 г.

Решение № 15602 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Александров от гр. Благоевград срещу Решение № 397 от 12.06.2009 г. по адм. дело № 168/2009 г. на Административен съд - Благоевград, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Иван Граматиков-председател на ЖСК "Север" и началника на РДНСК - Благоевград изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. От останалите ответници по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Иван Александров против Заповед № ДК-09-2 от 08.01.2009 г. на началника на РДНСК - Благоевград, с която е забранено ползването на строеж, с идентификатор 04279.602.41.1 по кадастралната карта на Благоевград, находящ се в УПИ IV, кв. 9 по плана на IV микрорайон на Благоевград, с адрес ул. "Шар планина" № 22, с ползователи членове на ЖСК "Север". Правното основание посочено в заповедта е чл. 178, ал. 1 и чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички правни и фактически основания, изложени от административния орган в заповедта, както и доводите на страните и е наложен обоснования извод за законосъобразността на оспорената заповед. Констатирано е от административния орган, че се касае за строеж от IV-та категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ, като всички строежи от I-ва до V-та категория съгласно чл. 178 от ЗУТ подлежат на въвеждане в експлоатация. Събраните по делото доказателства сочат, че процесният строеж се ползва по предназначение без да е въведен в експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Инициативата за образуване на производството на посоченото правно основание е на административния орган, за което са уведомени всички заинтересувани лица за констативния акт, отразяващ фактическите нарушения, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентния орган и е мотивирана, а извода на съда за нейната законосъобразност не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция. Изложените доводи от касатора се излагат за втори път, но като обсъдени от първоинстанционния съд и изложените обосновани мотиви, не следва да се преповтарят. Съдът правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което