Решение № 7750 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2016 г.

Решение № 7750 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на К. Д. Д., прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 2 от протокол № 5 от заседанието на ВСС, проведено на 28.01.2016 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2, предложение 2 от ЗСВ. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. т. 2 - 5 от АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона. Искането е за отмяна на оспореното решение, с което Висшият съдебен съвет се е произнесъл по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 9/2015 г. по описа на ВСС. Ответникът - Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. в писмено становище и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна - градски прокурор - административен ръководител на Софийска градска прокуратура, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, адресат на атакуваният акт, имаща правен интерес от оспорването в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу прокурора в Софийска градска прокуратура Кирил Димитров е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, взето по т. 18.1 от протокол № 13 от проведено заседание на 19.03.2015 г., по предложение на градския прокурор на Софийска градска прокуратура (в качеството му на съответен административен ръководител по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ), за налагане на дисциплинарно наказание. С решение по т. 18.2 от същия протокол Висшият съдебен съвет е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (К. К., Г. Г и М. И.). Образувано е дисциплинарно дело № 9/2015 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател Г. Г., която е и докладчик по дисциплинарното дело. С писмо изх. № 11-03-282 от 01.04.2015 г. на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратен препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, предоставена му е възможност да направи писмени възражения и да посочи доказателства, поканен е да се яви за изслушване на насроченото за 08.04.2015 г. заседание на дисциплинарния състав или да представи писмени обяснения с оглед правата му по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, както и да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел шест открити заседания - на 08.04.2015 г., на 27.04.2015 г., на 01.06.2015 г., на 15.07.2015 г., на 28.09.2015 г. и на 19.10.2015 г., в които Димитров е участвал лично и в негово присъствие са извършени всички процесуални действия. На първото от заседанията не е даден ход поради заболяване на член на дисциплинарния състав, а в следващите пет от тях са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти, като в тази връзка са разпитани двама свидетели, работещи в Софийска градска прокуратура: съдебният служител С. Н. и заместник-градският прокурор Ч. А. С решение № 10-00-002/13.01.2016 г. дисциплинарният състав по образуваното дисциплинарно дело № 9/2015 г. по описа на ВСС, е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на прокурор Д. дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2, предложение 2 от ЗСВ, състоящи се в забавено администриране на следните 16 броя възложени му преписки по описа на СГП: пр. пр. № 285/2012 г., пр. пр. № 2383/2013 г., пр. пр. № 4450/2012 г., пр. пр. № 5286/2013 г., пр. пр. № 5526/2013 г., пр. пр. № 6032/2012 г., пр. пр. № 6528/2014 г., пр. пр. № 6537/2014 г., пр. пр. № 6586/2014 г., пр. пр. № 8014/2011 г., пр. пр. № 8527/2013 г., пр. пр. № 8920/2013 г., пр. пр. № 9244/2013 г., пр. пр. № 10001/2011 г., пр. пр. № 10237/2014 г. и пр. пр. № 10985/2008 г. Част от нарушенията на дисциплинарно привлеченото лице се състоят в неосъществено своевременно произнасяне по пр. пр. № 2383/2013 г., пр. пр. № 4450/2013 г., пр. пр. № 5526/2013 г., пр. пр. № 6528/2014 г., пр. пр. № 8527/2013 г., пр. пр. № 8920/2013 г., пр. пр. № 9244/2013 г., и пр. пр. № 10001/2011 г., с което прокурор Д. е осъществил фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - "системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони" (касае се за срока по чл. 242, ал. 4 от НПК). Категорично е установено, че жалбоподателят се е произнасял с обвинителни актове (пр. пр. № 2383/2013 г., пр. пр. № 4450/2013 г. и пр. пр. № 8920/2013 г.), постановления за спиране (пр. пр. № 8527/2013 г.) или прекратяване на наказателното производство (пр. пр. № 9244/2013 г.), както и такива, съдържащи указания за извършване допълнително разследване (пр. пр. № 5526/2013 г., пр. пр. № 6528/2014 г. и пр. пр. № 10001/2011 г.) с продължителност, надхвърляща срока, предвидени в чл. 242, ал. 4 НПК, и варираща от 49 дни до 121 дни, считано от деня, следващ датата на разпределение на съответната преписка. По отношение на друга част от шестнадесетте преписки, предмет на дисциплинарното производство, а именно пр. пр. № 285/2012 г., пр. пр. № 5286/2013 г., пр. пр. № 6032/2012 г., пр. пр. № 42752/2013 г., пр. пр. № 6586/2014 г., пр. пр. № 8014/2011 г., пр. пр. № 232/2014 г. и пр. пр. № 10985/2008 г., дисциплинарният състав е приел, че констатираните просрочия в администрирането им, осъществяването от прокурор Димитров, представляват допуснато от магистрата дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, предположение 2 от ЗСВ - "бездействие, което неоправдано забавя производството". Срочността на произнасяне на прокурор Д. по осемте изброени преписки е варирала в рамките на 39 до 77 дни, считано от деня, следващ датата на разпределение на съответната преписка. Дисциплинарният състав е констатирал и обстоятелствата относно натовареността на прокурор Д., които не сочат правна и фактическа сложност на случаите, обосноваваща от обективна страна дългата продължителност на произнасяне, също така периодите на констатираните по шестнадесетте преписки просрочия не съвпадат във времеви план с тези периоди на ползвания от прокурор Д. платен годишен отпуск. Подробният анализ на обстоятелствата по делото, извършен от дисциплинарния състав, е довело до уважаване на част от възраженията на дисциплинарно привлеченото лице и отхвърляне на твърдяното в предложението за извършено нарушение, изразяващо се в забавено администриране по пр. пр. № 9344/2008 г., както и това, изразяващо се в неявяването в съдебно заседание на 20.10.2014 г. по НЧД № 4471/2014 г. Дисциплинарният състав е изслушал привлечения към дисциплинарна отговорност прокурор Д. и е приел и обсъдил писмените му обяснения. На заседанието на ВСС от 28.01.2016 г. е докладвано решението на дисциплинарния състав, като се е изказал докладчикът по дисциплинарното дело, който е изложил допълнителни съображения относно вида и тежестта на нарушението и определяне вида на наказанието. При последвалото гласуване резултатът е 15 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се" в подкрепа на предложението на дисциплинарния състав. С решението си Висшият съдебен съвет е приел, че прокурор К. Д. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2, предложение 2 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му наложил наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". При така установените фактически обстоятелства от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на ВСС е постановено от компетентен орган, предвиден в чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, и е прието с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. От данните по делото е видно, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, а доколкото Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Решението за наказване на дисциплинарно привлечения магистрат е постановено от пленарния състав на Висшия съдебен съвет в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на обосноваващите го фактически предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2, предложение 2 от ЗСВ. Решението на ВСС е мотивирано, като за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от члена на ВСС Г. Г. на заседанието на 28.01.2016 г. Ето защо, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното решение на ВСС, взето по т. 2 от протокол № 5 от заседанието на 28.01.2016 г., страда от липса на мотиви, както и че органът не е изпълнил задължението си за изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Неоснователни са доводите в жалбата за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазването на срока по чл. 316, ал. 2 от ЗСВ. Този срок е инструктивен, очевидно предложението е било обективирано в момент, предхождащ заседанието на ВСС и не е имало пречка да бъде предмет на обсъждане от членовете на ВСС. На следващо място предложението на дисциплинарния състав няма самостоятелно правно значение и не обвързва като правен ефект административния орган, следователно констатираните пропуски не опорочават в степен на незаконосъобразност обжалваното решение на ВСС. От друга страна, няма спор между страните, че давностните срокове по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ са спазени, и че забавите при произнасянето по горецитираните 16 прокурорски преписки, възложени на прокурор Димитров, са безспорно установени. Като неоснователно се преценява и възражението на жалбоподателя за невиновно поведение от негова страна като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Като се имат предвид събраните данни по дисциплинарното дело, натовареността на прокурор Димитров не разкрива такава натовареност, която би могла да води до обективна невъзможност за изпълнение на възложената му работа. За процесния период 01.01.2014 г. - 15.10.2015 г. общата натовареност на магистрата е 757 преписки и дела, при средна натовареност на прокурорите в Софийска градска прокуратура от 680,65 или 111,22 % спрямо средната, т. е. е сравнима със средната за органа на съдебната власт и не е налице драстично завишение в броя на възложените преписки и дела спрямо колегите му. Разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ предвижда общо пет дисциплинарни наказания за съдия, прокурор и следовател: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност. На жалбоподателя е наложено третото по степен наказание в законово очертаните рамки под предвидения максимум. Спазен е принципът по чл. 309 от ЗСВ за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. Видно от изложеното, твърдяните от жалбоподателя отменителни основания не са налице. По изложените съображения съдът счита, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение на ВСС, защото актът е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорването на К. Д. Д. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,