Решение № 7405 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10791/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. О. И., понастоящем в затвора [населено място], срещу решение 1170/13.09.2024 г., постановено по адм. дело 190/2024 г. на Административен съд - Монтана. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, ксъществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 , т.3. АПК и иска отмяната му. Ответникът Административен съд Враца в писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността й и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна , за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение АС - Монтана е разгледал по същество и е отхвърлил иска на касационния жалбоподател, предявен срещу Административен съд -Враца с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер а 2000 лв., причинени от ответника, който е допуснал ищецът да не бъде запознат с доказателства по делото, а постановените съдебни актове са били немотивирани и не отговаряли на на всички искания в жалбите. Твърди, че ответникът е допуснал нарушение на чл. 47 ХОПЕС и норми от правото на ЕС и на иска ангажиране на извън договорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС. За да отхвърлил исковата претенция съдът е разгледал по същество същата, посочил е предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на ЕС и е направил извод, че същите не са установени по делото. По тази причина исковата претенция е отхвърлена. Така постановеното решение на валидно, допустимо и правилно. Съдът е изследвал подробно фактическата обстановка по делото и е посочил съгласно разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В случая от съдържанието на иска се установява, че обезщетението се претендира от Административен съд Враца, като нарушението от което се претендира настъпването на вредоносния резултат попада в обхвата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и спорът следва да бъде разгледан по същество. Правилно и обосновано съдът е приел, че не е налице първата от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, а именно, не е налице достатъчно съществено нарушение на разпоредба от правото на ЕС, предоставяща права на частноправен субект от твърдените в исковата молба обстоятелства и установени по делото . Във връзка с образувано адм.д 203 / 2022г. по иска за вреди съдът е посочил, че ищецът не е бил лишен от право на достъп до съд - чл. 47 ХОПЕС, същият се е възползвал от правото си на иск и надлежно го е предявил. Образувано е съдебно производство по което съдът се е произнесъл със съответния акт. От подробно описаните фактически обстоятелства в исковата молба е видно, че ищецът е получил достъп до материалите по делото и е бил запознат с тях. Не се установява твърдението, че достъпът до съд по адм.д. 203/2022г. на АС Враца е бил само формален, а не реален, не се доказва и твърдението за укриване на информация, свързана с изготвени за делото доказателства. Следва да се посочи, че съдът основава правните си изводи в решението си само на тези доказателства, които са допустими и относими към предмета на спора, макар някои от тях да са допуснати и приети в хода на съдебното производство. Тяхната относимост към предмета на спора се сочи в крайния съдебен акт. Видно от съдържанието на писмените искания, направени от ищеца И. хода на производството по адм.д 203/2022г., както и в настоящата искова молба, същият се стреми да опровергае съдържанието на част документите, изготвени от служители на ГД"ИН" във връзка с режима на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на ищеца. В тази връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че това е принципно недопустимо в исковото производство по чл. 284 и сл. ЗИНЗ/ по адм.д. 203/2022г./ , както и в настоящото исково производство. Причината за това, че тези документи съдържат оценъчни експертни становища, изгответни са под формата на доклади с текущ / периодичен/ характер от компетентните за това длъжностни лица, направени в рамките на техните правомощия и лицата за които се отнасят не могат да оспорват тяхното съдържание. Съдът по адм.д. 203 /2022г. е изложил подробни мотиви по направените искания и оплаквания. По тази причина не може да бъде споделено оплакването за формален подход при допускане и обсъждане на доказателствата при разглеждане на адм.д. 203/2022г от АС - Враца. С оглед на горното правилно административният съд е приел, че по настоящото дело не е установено наличието на достатъчно съществено нарушение на норма от правото на ЕС. Правилни са изводите на съда и за липса на останалите елементи от извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС. решението на АС - Монтана като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд