Решение № 9387 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2013 г.

Решение № 9387 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Чавдар Стоянов Бурназки е подал касационна жалба срещу решението от 17.06.2013 г. по адм. дело № 138/2013 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, с което е бил отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди, съставляващи разноски за съдебни дела, в размер на 4725 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерството на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Министерството на вътрешните работи не е взело становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по предявения от Чавдар Стоянов Бурназки срещу Главна дирекция "Гранична полиция" и Министерството на вътрешните работи иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за солидарното им осъждане за имуществени вреди, съставляващи направените от него разноски в размер на 4 725 лева за адвокатска защита и държавни такси по дела, водени срещу заповед № К-9997/27.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи, отменена с решение от 18.07.2012 г. по адм. дело № 9098/2011 г. по описа на Върховния административен съд, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. Административният съд е установил, че Чавдар Стоянов Бурназки е бил страна по административни дела № № 2351/2010 г.; 6135/2011 г.; 9098/2011 г. и 12543/2012 г. по описа на Върховния административния съд, образувани във връзка с разглеждането на подадената от него жалба срещу заповед № К-9997/27.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Производството по обжалването на заповедта приключило с решение от 18.07.2012 г. по адм. дело № 9098/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с което заповедта на министъра на вътрешните работи била отменена. С решението Министерството на вътрешните работи било осъдено да заплати на Чавдар Бурназки разноски в размер на 315 лева. Това решение е било оставено в сила с решение от 29.11.2012 г. по адм. дело № 12543/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд приел, че легитимирани да отговарят по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са, както Главна дирекция "Гранична полиция", чийто служител е бил ищецът, така и Министерството на вътрешните работи с оглед издадената от министъра на вътрешните работи заповед за уволнението на Чавдар Бурназки. По същество съдът счел иска за неоснователен, тъй като направените от ищеца разноски за воденето на делата не представлявали имуществени вреди, произтичащи непосредствено от отменения административен акт на министъра на вътрешните работи. Административният съд изтъкнал, че разноските за делата произтичат от договорно отношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за тяхното възстановяване бил предвиден в процесуалните закони, поради което те не можели да се търсят като обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Отделно от това, разноските на ищеца по делата били присъдени, както са претендирани от него. Той имал право да обжалва решенията в частта за разноските, но не го сторил. Бездействието от негова страна и неупражняването на предоставеното му от закона право да ангажира отговорността за разноски сочело на липсата на причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и претърпяната вреда. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо и следва да се обезсили в частта, в която е постановено по отношение на Главна дирекция "Гранична полиция". Макар да е отбелязъл, че искът по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата се предявява срещу юридическото лице, в чийто състав е органът, издал незаконосъобразния административен акт, първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на Главна дирекция "Гранична полиция", която не е легитимирана да отговаря по него. Отменената от съда незаконосъобразна заповед за уволнението на Чавдар Бурназки е издадена от министъра на вътрешните работи, поради което надлежният ответник по предявения иск е Министерството на вътрешните работи. Решението не е недопустимо по съображения, че искът не е подсъден на административния съд. От съдържанието на исковата молба се извежда иск, чието правно основание е по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Твърденията в молбата не характеризират претенцията като гражданскоправна, поради което административният съд не е допуснал нарушение, като я е приел за разглеждане. Съдът е преценил предявения иск като неоснователен, тъй като разноските, направени от жалбоподателя в производството по отмяна на незаконосъобразния административен акт, не представляват причинени от акта имуществени вреди. Те не могат да се търсят по исков ред, а подлежат на възстановяване в полза на спечелилата делото страна по реда, предвиден в съответния процесуален закон. В случая административният съд неточно е приел, че жалбоподателят е бездействал, поради което не получил възстановяване на разноските в пълен размер. Разноските, направени от жалбоподателя Бурназки в хода на всички, образувани по жалбата му административни дела, подлежат на присъждане в производството, в което е постановен окончателния съдебен акт. Недоволен от размера на разноските, присъдени в производството по адм. дело № 9098/2011 г. по описа на Върховния административен съд, Чавдар Бурназки е подал касационна жалба срещу решението в тази част. С решението от 29.11.2012 г. по адм. дело № 12543/2012 г. по описа на Върховния административен съд петчленният състав на Върховния административен съд обаче не се е произнесъл по жалбата, а я е оставил без разглеждане. С молба от 28.12.2012 г., подадена от Чавдар Бурназки чрез адвокат Ангел Ангелов по адм. дело № 12543/2012 г. по описа на Върховния административен съд, е било направено искане за допълване на съдебното решение от 29.11.2012 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че от направените по делото разноски в размер на 5040 лева, съдът присъдил само 315 лева, поради което се претендира допълване на решението с присъждане на пълния размер на разноските. С определение от 8.03.2013 г. по адм. дело № 12543/2012 г. по описа на Върховния административен съд петчленният състав оставил без уважение това искане. С тези отсъждания на компетентния да се произнесе за разноските съд, процесуалният ред за търсенето им е бил изчерпан. Тъй като няма основание за присъждането им по исков ред, решението на административният съд в частта, в която е отхвърлена исковата претенция, е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд