Решение № 6194 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14975/2009 г.

Решение № 6194 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14975/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 АПК, по искане на Красимира Димитрова Аврамова-Мангърова от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 3/10.04.2009 г. постановено по адм. д. № 1979/2007 г. на Административен съд - София-град. Правят се доводи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена да участвува в делото, като не е била конституирана като заинтересувана страна. Иска се решението да се отмени изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От ответниците по искането за отмяна, становище в писмено възражение за неоснователността му, изразява "Анди инженеринг" ЕООД със седалище и адрес в гр. София, представлявано от управителя Гошо Петков Гинчев. Останалите ответници не са изразили становища. Искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо искателката. Предмет на оспорване пред Административен съд - София-град е била Заповед № РД 09-50-276/12.03.2007 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - ПР и ПЗ, за УПИ ХVIII-441 и УПИ ХХХII-442, кв. 215, м. "Павлово-Бъкстон", гр. София и изменение на уличната регулация на улица от о. к. 117 до о. к. 117б за създаване на улица-тупик от о. к. 117е до о. к. 117ж в същия квартал. Надлежни страни в производството по оспорване на ПУП и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ. В същия регистър се вписват актовете за признаване, учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на вещни права. Актове, подлежащи на вписване в имотния регистър, са първични доказателства относно вещните права на физически или юридически лица и поради това и те могат да установяват пряко притежателите им, както и че те са заинтересувани лица и активно легитимирани да оспорват ПУП и измененията им, както и да участвуват в производствата по оспорването им, съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай искателката е представила два броя нотариални актове, от които черпи права като заинтересувано лице и поради това, че и е било нарушено правото да участвува в производството по оспорване на процесната заповед за изменение на ПУП. Видно от първият нот. акт съпругът на искателката Красимир Христов Мангъров, който е бил жалбоподател по делото, се е снабдил с нотариален акт № 43, том VII, д. № 1356/1976 г. на нотариусът при Софийски районен съд, за собственост по дарение и съдебна делба за имот, представляващ парцел ХIХ-13, кв. 215, по плана на м. София-Красно село-Боянско /гета ХIХ-135/, ведно с жилищната сграда в него на един етаж, а с вторият - нотариален акт № 113, т. ХХХII, д. № 4946/1981 г. на нотариусът при Софийския районен съд, той дарил на малолетните си дъщери Слава и Невяна, по 1/3 идеална част от същия имот, ведно с жилищната сграда и общите й части, т. е. 1/3 идеална част от имота и сградата е останала в негова собственост. Тези два нотариални акта са били основание за записването на имота, както и на прехвърлителната сделка в имотния регистър, но на името на посочените в тях лица, т. е. на съпруга й и съответно на дъщерите й. Това е така, защото административния орган, водещ имотния регистър, не е оторизиран да изследва и установява дали даден имот е семейна имуществена общност или не и да прави съответните записвания за това, а правомощията му са да отразява в имотния регистър данните от съответните актове, такива, каквито са посочени в тях. Още по-малко такива права има административният съд, разгледал жалбата срещу оспорения акт, както и настоящия съд, разглеждащ искането за отмяна, като извънреден способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. С оглед на това с представените нотариални актове искателката не установява, че е имала основание да бъде записана в имотния регистър като лице притежаващо вещни права върху имота, описан в тях. Останалите писмени доказателства са неотносими за правилното решаване на делото, тъй като не са актове, подлежащи на вписване в имотния регистър. Освен това, както пред първоинстанционния съд, така и към искането за отмяна на влязлото в сила решение се не представят извлечения от имотния регистър относно претендирания имот, като искателката е имала възможност да се снабди с тях и да ги представи по делото. Дори да се приеме, че е налице семейна имуществена общност по отношение на части от претендирания имот от искателката, то съпругът й е бил жалбоподател по оспорване на процесната заповед и с подаването на жалбата срещу нея, той е упражнил право на обикновено управление на съсобствената вещ съобразно нормата на чл. 22, ал. 1 СК (отм.), действувала към момента на провеждане на процеса и постановяването на решението, чиято отмяна се иска. Като се има предвид гореизложеното искателката не се легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което съдът не е допуснал нарушение на правилата по чл. 154 АПК при конституирането на страните, след като не е конституирал искателката като заинтересувана страна в процеса. По изложените съображения не може да се приеме, че е била лишена от възможността да участва в производството по делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила. Не са налице основанията по чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение се явява неоснователно и следва да се отхвърли. В молбата за отмяна се развиват и касационни основания за отмяна на решението, които са неотносими за настоящето производство, поради което не се обсъждат от настоящия състав. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав,