Решение № 4033 от 25.1.2024 г. на ВКС по т.д. № 20238002901374/2023 г.

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по иск от А. Р. К., чрез адв. Св.Н. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване нищожността на арбитражно решение от 28.11.2014г. по арб.дело №4033/2014г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Ищецът поддържа, че искът е предявен в законоустановения срок, тъй като до 04.07.2023г. не е бил надлежно уведомен за образуваното арбитражно дело, не му е било връчено постановеното по спора решение, нито е узнал за него в рамките на образуваното изпълнително производство. Твърди, че е осъден да плати на „Профи Кредит България“ ЕООД описаните суми на основание договор за потребителски кредит, т.е. арбитражното решение е постановено по потребителски спор, който е неарбитрируем. Предвид изложеното и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА претендира решението на арбитражния съд да бъде прогласено за нищожно, като му бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва иска. Излага доводи, че производството е недопустимо поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Поддържа и тезата, че постановеното през 2014г. арбитражното решение е валидно, тъй като промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП са обнародвани на 24.01.2017г. и са неприложими. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователно е възражението на ответника, че арбитражното решение е връчено редовно на ищеца на 28.11.2014г., евентуално, че е узнал за него най-късно на 15.05.2015г., когато му е връчена призовка за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист за присъдените с това решение суми, поради което искът е недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Не се установява надлежно връчване на процесното арбитражно решение, постановено на 28.11.2014г., на А. К.- ответник в арбитражното производство, тъй като единственото изпратено съобщение с обратна разписка е върнато в цялост с отбелязване „непотърсен“, като са задраскани имената на получателя Елена Иванова Йорданова и датата на връчване 10.12.2014г. На първо място, няма доказателства за спазване на процедурата по връчване, вкл. за поставяне на две известявания от служител на куриерската фирма /съгласно чл.5, ал.3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети/ и за оставяне на съобщение до адресата къде да получи пратката, поради което не може да се приеме, че обратната разписа е надлежно оформена и удостоверява опит за надлежно връчване на адресата А. К. на посочения от него адрес. На следващо място, няма доказателства арбитражният съд да е издирил неговия постоянен и настоящ адрес, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е спазена разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗМТА, предвиждаща като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможност да бъдат намерени седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. Разпоредбата има за цел да гарантира надлежното уведомяване на страните, респ. да предотвратява недобросъвестно поведение, каквото би било отказът за получаване или укриването на получателя. Неоснователно е и възражението на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, че ищецът А. К. е узнал за постановеното арбитражно решение най-късно на 15.05.2015г., предвид образуваното изпълнително дело №20158480400518 по описа на ЧСИ Росица Апостолова и изпратената до него в качеството му на длъжник покана за доброволно изпълнение. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на адреса по месторабота, като няма доказателства за връчването й. Приложената обратна разписка /известие за доставяне ИД PS 1359 001BD2 Q/ удостоверява връчване на 15.05.2015г. на писмо на „МТГ-Делфин“, гр.Варна, но нито са посочени имената на лицето получило писмото, нито е удостоверено какъв документ му се връчва, като дори не е посочен номерът на изпълнителното дело По същество на иска за прогласяване нищожност на атакуваното арбитражно решение. Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл.19, ал.1 ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Неоснователно е възражението на ответника, че измененията на ГПК и ЗМТА са неприложими в настоящия случай. Защитата в арбитражното производство се реализира в два стадия- пред арбитражния съд и пред ВКС по реда на чл.47 ЗМТА, като вторият стадий е факултативен /в този смисъл решение №9/24.10.2022г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ/. Съгласно §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. С оглед изложеното и предвид тълкуването по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, трайната и непротиворечива практика на ВКС приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ, бр.8/2017г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, е налице неприключило производство по смисъла на §6, ал.2 и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл.47, ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че описаните законодателни промени, касаещи защитата на потребителите, са приложими в производствата по чл.47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, независимо че атакуваното арбитражно решение е постановено преди тях. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице - страна по договор за потребителски кредит, респ. спорът за реално изпълнение на задълженията по този договор, с който е бил сезиран арбитражният съд, е потребителски. Като постановено по неарбитрируем спор атакуваното арбитражно решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 4 141.00 лева /държавна такса в размер на 641.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева/. Неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото не надвишава значително минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение