Решение № 6337 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2008 г.

Решение № 6337 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сергей Харитонов Иванов и Емил Харитонов Иванов, подадена чрез процесуален представител адвокат Александър Дянков, против решение от 19.02.2008 г. постановено по адм. дело № 2652/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Г състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-21-053/05.07.2004 г. на областен управител на област София, в частта, в която по заявление за обезщетяване № РД-97-00-5980/19.11.1998 г. относно отчуждени по ЗОЕГПНС имоти в гр. София, ул. "Св. Седмочисленици" № № 43 и 45, попадащи в двора на СОУ "Хан Крум" е определен начин на обезщетение на наследниците на Марийка Сергей Иванова - с компенсаторни записи. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателите молят съда да го отмени и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано делото пред първата инстанция. Ответникът в настоящото производство не се представлява в проведеното заседание по съществото на спора и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока на чл. 211 от АПК от легитимирани лица, намира същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 2652/2004 г. на Софийски градски съд, АО, III-Г състав е образувано по жалбата на Сергей Харитонов Иванов и Емил Харитонов Иванов, двамата от гр. София срещу заповед № РД-21-053/05.07.2004 г. на областен управител на област София, в частта относно определения им начин на обезщетяване (с компенсаторни записи), за отчуждени по ЗОЕГПНС от наследодателката им Марийка Сергей Иванова, имоти в гр. София, ул. "Св. Седмочисленици" №№ 43 и 45. Между страните по делото липсва спор и от представените по делото доказателства се установява, че имотите, за които се претендира обезщетение - представляващи парцели VII - 140 и VIII - 140 в гр. София, ул. "Св. Седмочисленици", кв. 142 по РП на м. "Лозенец" одобрен със заповед № 1005/21 г., с площи съответно от 645 кв. м и 590 кв. м, одържавени съгласно АДС № 371/09.07.49 г., попадат изцяло в двора на СОУ "Хан Крум"; въз основа заключението на вещо лице Мария Григорова, изслушано на 25.09.2007 г., съдът е приел, че одържавените имоти представляват парцели VII - 3 и VIII - 9 в кв. 43 по регулационния план, одобрен със Заповед № 182/15.06.67 г. и попадат в парцел I - "за училище", в кв. 141 по РП одобрен със заповед № РД-50-636/95 г.; върху имотите не са построени сгради, а общата площ на парцел I, отреден и ползван от училището е 11 779 кв. м.; по приложената към делото извадка от РП от 1967 г. от съда е констатирано, че и по този план одържавените от Марийка Иванова имоти са отредени "за училище"; същите са включени в двора на СОУ "Хан Крум" отпреди 25.02.1992 г. ; предвид така установеното от фактическа страна е направен обоснован извод, че те имат характера на публична общинска собственост по силата на закона (съобразно чл. 10, ал. 3 от Закона за народната просвета) , следователно жалбоподателите нямат право да избират начин на обезщетяване според чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ и правилно са обезщетени с компенсаторни записи. Решението е правилно. Обосновани и в съответствие с приложимия материален закон са направените от съда фактически и правни изводи, че по отношение на одържавените от общия им наследодател недвижими имоти, не са налице предпоставките за реално възстановяване на собственост при условията на чл. 2, ал. 5, предложение второ ЗОСОИ, според която собствениците имат право да искат реално възстановяване на самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и др. подобни) придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ срещу преотстъпване на право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост. Правилно в тази връзка, след като е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и наведените от страните доводи, съдът е приел, че отчужденият имот още към 1967 г. попада в терен за училище, съобразно регулационните предвиждания, както и че представлява публична общинска собственост според чл. 10, ал. 3 от Закона за народната просвета (в редакцията на закона, действаща към момента на постановяване на обжалваното решение, преди изм. по ДВ бр. 35/2005 г., в сила от 12.05.2009 г., по което ал. 3 става ал. 4), отпреди 25.02.1992 г. Разграничението на собствеността на публична и частна е проведено за първи път с Конституцията на РБ от 1991 г., като едва през 1996 г., с приемането на Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост е отграничен режима на обектите държавна и общинска собственост. Но след като одържавените имоти са включени и ползвани, като част от училищния двор на СОУ "Хан Крум" отпреди 25.02.1992 г., правилен е направеният от съда краен извод, че са станали публична общинска собственост преди горепосочената дата, поради което според чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ собствениците им нямат право да избират начина на обезщетяването им и законосъобразно са обезщетени по единствено възможния за това способ - с компенсаторни записи. В тази връзка, без правно значение са наведените от касаторите съображения, относно възможността за обособяването на самостоятелен парцел от двора на училището, с оглед действащите нормативни изисквания за необходимата му прилежаща площ. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, решението е обосновано и съобразено с приложимия материален закон. Тъй като не са налице релевираните от жалбоподателите касационни основания, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК