Решение № 3150 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14189/2014 г.

Решение № 3150 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14189/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дилянка Петрова Колева, от гр. Летница, против решение № 82/30.09.2014 г. постановено по адм. дело № 167/2014 г. на Административен съд Ловеч. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната по жалбата страна - директорът на ТП на НОИ гр. Ловеч не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Дилянка Петрова Колева срешу решение № 12/03.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 20/08.05.2014 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в съответствие с чл. 114, ал. 1 и чл. 113 КСО. Решението е правилно. Видно от предмета, съдържанието, значението и целите на атакувания акт със същия е потвърдено разпореждане, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО жалбоподателката Колева е била задължена да възстанови недобросъвестно ползвана за периода от 29.06.2013 г. до 08.07.2013 г. парична помощ за профилактика и рехабилитация в размер на 362,00 лева, заедно с дължимата лихва в размер на 30,81 лева по чл. 113 от КСО. От събраните по делото доказателства е установено, че административният орган е сумата от 362,00 лева на ВМА-БДПЛР-Поморие за извършените услуги по профилактика и рехабилитация на Дилянка Колева. Паричната помощ е получена от жалбоподателката въз основа на представени на 24.06.2013 г. пред административният орган писмени доказателства, че има право на помощта по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация-служебна бележка, издадена от самата жалбоподателка в качеството й на самоосигуряващо се лице- земеделски производител, и декларация за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация от самоосигуряващи се лица. Тези доказателства са удостоверили, че жалбоподателката е с непрекъснато осигуряване във фонд "Общо заболяване и майчинство" през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца през който ще провежда профилактиката и рехабилитацията. В жалбата си Колева изрично е посочила, че се е осигурявала по фонд "Общо заболяване и майчинство" до 17.04.2013 г., което обстоятелство е потвърдено и от приложените справки. След прекратяване осигуряването във фонд "Общо заболяване и майчинство" през месец април 2013 г., от месец май 2013 г. лицето е внасяло само здравни осигуровки. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че недобросъвестността на Дилянка Колева е безспорно доказана. Към момента на подаване молбата-декларация 24.062013 г. жалбоподателката е имала ясното съзнание, че от месец април 2013 г. се осигурява само здравно като земеделски производител, но не и по фонд "Общо заболяване и майчинство". Жалбоподателката не е била осигурена по този фонд, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. Съгласно чл. 13в, ал. 1 КСО парични помощи за профилактика и рехабилитация се отпускат на лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. От съдържанието на цитирания текст става ясно, че правото на тези парични помощи възниква за осигурени лица, които отговарят и на изискването за 6-месечно осигуряване, т. е. предпоставките са кумулативно посочени и при липсата на една от тях правото не възниква. Според § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 10 от КСО изрично е казано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и продължава до прекратяването й. От изложеното става ясно, че за периода 29.06.2013 г. до 08.07.2013 г., през който Колева е ползвала програмата на НОИ "Профилактика и рехабилитация", тя не е била осигурено лице. Помощта е ползвана неправомерно, като недобросъвестно получената сума подлежи на възстановяване на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 139, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото е установено, че за съдебното заседание на 29.09.2014 г. Дилянка Колева е била уведомена на 21.07.2014 г., видно от оформената разписка за връчена призовка. На 10.09.2014 г. тя е подала молба до съда за отлагане на делото за друга дата, тъй като за времето от 24.09.2014 г. до 30.09.2014 г. ще бъде на балнеолечение и не може да се яви на посочената на дата. По искането съдът се е произнесъл в съдебно заседание отхвърляйки същото с мотива, че не са налице доказателства за наличието на препятствия по смисъла на чл. 139, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая не са били налице предпоставки за отлагане на делото и правото на участие на Дилянка Колева в процеса не е било нарушено. Пред касационната инстанция бе представено и прието като доказателство заверено копие от епикриза на Дилянка Петрова Колева, издадена от лекуващ лекар д-р Димитрова. В същата е отразено, че Дилянка Колева е постъпила на 24.09.2014 г. в Специализирана болница за рехабилитация "Стайков и фамилия" ЕООД к. к. Слънчев бряг и е изписана на 01.10.2014 г. Това доказателство не променя направения по-горе извод. Така представената епикриза е без дата и не може да се установи кога е издадена. Освен това постъпването на жалбоподателката на балнеолечение не представлява препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 АПК, което страната не е могла да отстрани. Като е стигнал до същият извод първоинстанционният съд не е нарушил закона по начин, който да е накърнил правото на участие на страната в процеса. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания водещи до отмяна на обжалваното решение предмет на настоящето касационно производство, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,