Решение № 50247 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 945/2022 г.

Решение № 50247 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 945/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 04.10.2021 г. по гр. д. № 174/2021 г. на ОС Търговище, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно, моли да бъде отменено като бъде намалено присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Ответникът Х. С. Я., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Я., сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда на РС – Омуртаг, която е била потвърдена с Решение от 23.02.2015 г. по ВНОХД № 148/2014 г. по описа на ОС – Търговище. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му размер от 10 000 лева. Решението на районният съд е влязло в сила по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, тъй като не е било обжалвано пред въззивния съд. По делото от фактическа страна е установено, че с присъда с № 116 от 27.10.2014 г. по НОХД № 148 по описа на Районен съд Омуртаг за 2014 г., образувано по обвинителен акт по досъдебно производство № 147/2013 г. по описа на РУП - Омуртаг ищецът е признат за невиновен за това, че за времето от 18.01.2005 г. до 02.12.2013 г. в [населено място], след като е бил осъден с решение № 77/29.11.2004 г. по гр. дело № 328/2004 г. по описа на Районен съд, [населено място], влязло в законна сила на 18.01.2005 г. и решение № 69/26.04.2013 г. по гр. дело № 766/2012 г. по описа на Районен съд, [населено място], влязло в законна сила на 23.05.2013 г., да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М. С., чрез неговата майка и законен представител Е. А., съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две вноски - 106 месечни вноски на обща стойност 7 644. 99 лева, и е оправдан по повдигнатата му обвинение по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Постановената от Районен съд Омуртаг присъда е потвърдена с решение № 17 от 23.02.2015 г. по ВНОХ № 267/2014 г. по описа на Окръжен съд, [населено място]. Установено е, че досъдебното производство е образувано на 30.05.2013 година, за което производство ищецът е разбрал едва след задържането му на границата, привлечен е като обвиняем на 03.12.2013 година, взета му е мярка за неотклонение "подписка", а оправдателната присъда е постановена на 27.10.2014 година. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от ищеца вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ са налице. За да определи дължимото на ищеца обезщетение по справедливост, съдът е взел предвид установени по делото обстоятелства: продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство, приключило в рамките на около една година и три месеца, взетата мярка за неотклонение подписка, както и че е продължил да пътува в чужбина, по специално в Нидерландия, където е бил на работа. Взет е предвид факта, че в случая обвинението е за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, което предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация като е предвидено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. По време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е станал нервен, започнал да отбягва събиране с приятели, ползвал успокоителни, но доколко обаче това негово състояние се е превърнало в трайно такова именно поради обвинението му, което му е било повдигнато, в процеса не е установено. С оглед на тези факти съдът е приел, че в случая справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди следва да се определи на 3 000 лева. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда за по-малко от две години, което разумен срок, както и че взетата мярка за неотклонение подписка. Ищецът – ответник по жалбата, не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното обвинение. В случая въззивният съд не е съобразил и факта, че ищецът е провокирал с поведението си образуването на наказателно производство, като не е заплащал своевременно издръжка на детето си, за която е бил осъден с влязло всила решение. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 1000 лева, и този размер следва да бъде уважен предявения иск. Ето защо обжалваното решение следвада се отмени като неправилно в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване за сумата над 1000 лева до 3000 лева. Настоящият състав следва да реши спора по същество като отхвърли предявения иск като неоснователен за разликата над 1000 лева до уважения от въззивния съд размер от 3000 лева. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 78 ГПК и изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът