Решение № 9997 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2017 г.

Решение № 9997 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК. Образувано е по касационна жалба на "О. У. Н. В. Т." Лимитед, с адрес на управление в Р. Т., гр. И., чрез упълномощения адв. А., срещу Решение № 306 от 20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 8000-0462/29.10.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с Решение № Р-43/32-22007 от 26.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество доводите на касатора се свеждат до оплакване за допуснати нарушения при разпределението на доказателствената тежест и преценката на съда по доказателствата. Касаторът прави искане за отмяна и за постановяване на друго решение, с което административният акт да бъде отменен, както и за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на М. П., чрез пълномощниците си юрк. С. и юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалба на "О. У. Н. В. Т." Лимитед срещу Решение № 8000-0462/29.10.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-43/32-22007 от 26.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което на дружеството са определени за заплащане митническо задължение и др. държавни вземания (мито, акциз и ДДС) в общ размер от 3 116 558,34 лева, възникнали съгласно чл. 202, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността. След обсъждане на приетите доказателства и приложимите правни норми, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на 06.02.2015 г. (в обжалваното решение неправилно е посочена датата 13.03.2015 г.) на територията на Р. Т. е била задействана транзитна декларация MRN № 15TR34130000080599 (LRN № 15LR343000183544), с придружаващи документи: фактура № 20015/002/06.02.2015 г. на стойност 130 000 долара, опаковъчен лист - 1300 колета цигари "swisse 84 mm", 20 320 кг брутно тегло. Стоката е превозвана с транспортно средство рег. № 34VA2131/34VJ0264, като в транзитната декларация за превозвач е посочено "О. У. Н. В. Т." Лимитед. Като получател на стоката е вписано дружество в Русия, Воронежка област, а като получаващо митническо учреждение по местоназначение - Митническа дирекция Капъкуле, Р. Т.. Приложено е копие на придружаващ транзитен документ с ЛРС № 15LR343000183544, от който е видно, че транзитната операция била приключена в посоченото получаващо митническо учреждение. По данни, предоставени от турската митническа администрация, изпратени на началника на М. С. с писмо рег. № 32-146563 от 30.07.2015 г. на директора на Агенция "Митници", превозното средство с рег. № 34VA2131/34VJ0264, ведно със стоката, е напуснало МП "Капъкуле" и е влязло на територията на Р. Б.. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд и на административния орган, че съгласно чл. 215, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета мястото на възникване на митническото задължение е МП "К. А.", е законосъобразен. Компетентният административен орган за събиране на дължимите задължения е М. С.. Правилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за това, че процесните стоки са били представени пред българските митнически органи съобразно правилата на чл. 38-41 от Регламент 2913/92 г. на Съвета и че са били поставени под митнически надзор. Няма данни, че същите е следвало да преминат транзит през територията на страната ни, представляваща митническа територия на Общността. Заключението на съда, че от представените доказателства несъмнено е установено въвеждането с посоченото превозно средство на стоките, описани в транзитната декларация, на територията на Р. Б., се споделя от настоящия състав. Приключването преди това на транзитна операция в ПМУ Капъкуле не означава разтоварване на стоките и оставането им в Р. Т., предвид предназначението на товара за Русия, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. А и противно на изложеното в касационната жалба, доказателствената тежест за установяването на това твърдяно от него обстоятелство е на дружеството-касатор. Доводите в касационната жалба, че изводите на съда са в противоречие с тълкуването на чл. 202 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, дадено в решение на СЕО по дело С-459/07, са неоснователни. Изводът, че установените данни по делото сочат за неправомерно въведени на територията на общността стоки, са в съответствие с даденото тълкуване от СЕС в т. 21 от цитираното решение, където е посочено, че неправомерно въвеждане представлява вносът на стоки, който не спазва следните етапи, предвидени от Митническия кодекс. Н. първо място, съгласно чл. 38, § 1 от кодекса стоките, въведени на митническата територия на Общността, трябва да бъдат незабавно превозени или до определеното митническо бюро, или до свободна зона. На второ място, съгласно чл. 40 от посочения кодекс, когато пристигнат в митническото бюро, стоките трябва да бъдат представени пред митническите органи. Представянето на стоките пред митническите органи е определено в чл. 4, точка 19 от същия кодекс като уведомяване на митническите органи съгласно установените форми за пристигането на стоки в митническото бюро или във всяко друго определено или одобрено място. В случая няма данни стоките да са били представени пред митническите органи в МП "К. А." по предвидения ред. Не е установено, че стоките са задържани на територията на страната в резултат на неправомерното им въвеждане, съответно - отнемането им в полза на държавата, за да се приеме погасяване на възникналото митническо задължение по смисъла на чл. 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс. Правилно е определен неговият размер, както и длъжникът, а именно дружеството превозвач "О. У. Н. В. Т." Лимитед. Първоинстанционният съд е обсъдил наведените пред него доводи от страна на жалбоподателя във връзка с липсата на доказателства за въвеждане на стоките на територията на Р. България, като правилно е приел, че доказателствената тежест, за това че същите са били разтоварени при приключване на режима транзит в Р. Т. на МП Капъкуле, е негова. Представените от митническите органи на Р. България и Р. Турция доказателства, в своята съвкупност, водят до извода за осъществено от "О. У. Н. В. Т." Лимитед неправомерно въвеждане на стоки на митническата територия на Общността. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени въз основа на доказателствата по делото. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 АПК са обосновани и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат от спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, е основателна и ще бъде уважена в размер на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,